реклама

сряда, 14 юли 2010 г.

ЕКОЛОГИЧЕН ПРЕПАРАТ ЗА ОБЕЗМИРИСЯВАНЕ - АНТИСМРАД

АнтиСмрад

www.ekomakc.com
www.ekomakcapi.com
www.preparati.bg


е течен препарат, съдържащ микроорганизми, хранителни компоненти за растеж и продукти за директна реакция с вещества, съдържащи азот и сяра. Прилага се на места, където се извършва процес на гниене и отделяне на неприятни миризми.

Как действа Анти Смрад?

АнтиСмрад съдържа неорганични и органични хранителни компоненти за растеж на аеробните микроорганизми, които им помагат да вземат превес над тези от анаеробен произход. Така при процеса на ферментация (гниене) не се отделят миризливи вещества. Освен това компонентите в АнтиСмрад влизат в директна реакция с неприятно миришещите вещества, съдържащи азот и сяра и така ги неутрализират.

Предимства на АнтиСмрад удобна система за перфектно обезмирисяване и поддръжка на места, където има гниене дълготраен ефект на обезмирисяване
ефективен и безопасен заместител на хлорна вар, формалдехид и кватернерни съединения снижава нивата на ХПК и БПК в крайният отпадък продукт, стабилен спрямо природните условия и действието на дезинфектанти.
Указания за употреба
АнтиСмрад е готов за употреба продукт.
Използвайте разпръскващо устройство – пръскалка, спрей, разливен дозатор и други – за разпръскване на продукта върху повърхността.
Дозировката зависи от нивото на миризмите, като препоръчителната е 20 - 50 мл на 100 кг маса.

Опаковка:1л.

Съхранение и безопасност:
Избягвайте достъп до очите. Не поемайте през устата.

Проблеми при процеси на ферментация (гниене)

Основният проблем при неконтролираната ферментация (гниене) е отделянето на неприятни миризми.
Местата, където се извършват процеси на гниене са богати на микроорганизми, като тези от анаеробен произход (които работят без или с оскъдно съдържание на кислород) преобладават поради недостатъчно хранителни компоненти за аеробните микроорганизми (които работят в кислородна среда).Като резултат процесите на ферментация са непълни и се образуват неприятни миризми от вещества, съдържащи азот и сяра.

ECO MAX BIOLtd
Bulgaria, Sofia, 22 Korab Planina Str., tel./fax +359 2 868-31-23, +359 87 8621509 e-mail: ekomakc@abv.bg


ANTI-ODORS



Deodorization & Decontamination Biological Product

ORGANIC PREPARATION FOR ABOLITION OF ODORS

DESCRIPTION:

This product is the microbial products with variety of activity digestive enzyme, which can be used to eliminate the bad odor that caused by organic waste degradation in kitchen, bathroom pipeline, drains and solid waste.
ANTI-ODORS is composite bacterium which is formulated with various beneficial bacteria in nature and many kinds of microbial enzymes by modern microorganism technology. The product can digest and dissolve organic waste (grease, hair, waste paper, food particles, and blood and cotton substance), but can not digest and dissolve the inorganic substance like plastic, rubber and metal. The products can not calorific, smoke and boiling which is not like chemical products, so as to avoid damaging and erosion to the pipelines as well as facilities.


PHYSICAL PROPERTIES:

ANTI-ODORS contains a blend of bacteria and enzymes such as Bacillus subtilies, Polymyxa, Aapergillus, Nocardia, Protease, Lipase, Cellulase and other useful bacterias and some nutrient element.
Appearance: Tan powder
Odor: Slight sweet-smelling
PH (optimum): PH=7.0
Temperature: 10℃-70℃, Optimum: 25℃-65℃
Density: 430—520kg/m3
Humidity: ≤15%
Microbial Content: 1.25×108 /g


WORKING PRINCIPLE:


Microorganism is animate live organism, which shall eat organic substance and complete the metabolism of them by swallow food and convert the organic substance to water, carbon dioxide and trace minerals. They can complete the cleaning through digest and dissolve organic waste.
There are billions of bacteria in each gram of ANTI-ODORS and will be activated in 30 minutes when it is mixed with water. Each bacterium can swallow the waste that the weight is the same with that of itself in every minute and will be multiply twice every 30
minutes. They hide themselves to organic waste to swallow day and night and never stop to work, until all of the organic wastes are completed dissolved. At this time, because of lack of food, the microorganism will disappear after swallow each other.


PRODUCT FEATURES:


ANTI-ODORS is 100% safe to human beings. The pollution will be swallowed by
microorganism to decompose into carbon dioxide, water and trace minerals, which is the
real environmental protection products and can not cause the second pollution to environment.
The special chosen microbes in ANTI-ODORS can decompose the substance
which can produce effluvial odor. The direct and rapid effect is to eliminate the source of bad odors.
Put or spray the diluted ANTI-ODORS into pipeline or spray to the pollution
source without any mechanical equipment and electrical device when encounter the pollutions, which will solve the problems automatically, effective and thoroughly.


PRODUCT APPLICATION:


A: Kitchen, washroom, pet house, drainage pipeline etc.
B: Office tower, trash box in boat or car etc.


PRODUCT ADVANTAGES:


ANTI-ODORS is not like chemical products without any smoke, boiling and sharp
flavor, which is different from inconvenience caused by operating of mechanical pollution
cleaning. There are sewage adhere to the pipelines to make some blocking to produce peculiar smell as pipelines drain contamination all the year.
The chemical product can only make effect to the bottom and the blockings in the pipelines and can open parts of channels. If there is water to wash out, the products will be flush away and produce secondary pollution.
ANTI-ODORS hides itself in the pollution to swallow and breeding and fill up all the length and inner of the pipeline. The activity of the products has long-term effect to all the pollution and also can eliminate them thoroughly, which can not make secondary pollution and damage to human beings.
Our fundamental advantages: economic, safe and environmental protection.

БИОЛОГИЧНАТА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ - СТАТИЯ

Съществена част от биологичното земеделие заема борбата с вредителите и затова съвсем естествено е да започнем с това.

ИСТОРИЯ И ВЪЗНИКВАНЕ НА БИОЛОГИЧНАТА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ.

Биологичния метод за борба срещу неприятелите по растенията е познат на хората от древни времена. За съжаление историята не всякога пази преки документи за всички събития от дълбока древност. Без съмнение тогавашните хора са знаели достатъчно много факти за природата и са ги използвали за свои нужди.
Например в древния Египет са страдали от много и различни неприятели, щом са оставили папирус със следния текст: “Половината от зърното унищожават вредители; хипопотамите изяждат втората половина; в полето е пълно с мишки, налитат скакалци....” Очевидно е, че почитта към котката – като свещено животно, е напълно оправдана. Тези животни са имали предостатъчна възможност да се проявят неведнъж в борбата срещу мишките и заслужено са погребвани с почести, правени само за богоизбрани.
В древен Китай селяните са защитавали мандариновите и портокаловите дървета от насекоми, като използвали за целта хищни мравки. За да улеснят шестокраките хищници, свързвали отделните дървета с мостчета от бамбукови пръчки, по които мравките достигали по-лесно до жертвите си. Според тогавашните сведения китайците са защитавали така градините си още от 900-1200 година. Когато в градините нямало достатъчно мравки те купували цели семейства и ги поставяли около дърветата.
В един пътепис на Форскал (1775) се разказва, че арабите от днешен Йемен още от стари времена, за да защитят финиковите палми от неприятели, отивали специално в планините, където се събирали хищни мравки и ги пренасяли около дърветата.
В края на 18 век на остров Маврикий силно се размножил един скакалец със седем надлъжни червени ивици. Навсякъде той причинявал големи загуби на земеделците. Властите се принудили през 1762 г. Да внесат от Индия птицата мейна- черноглав скорец. Пуснатите на свобода птици се заселили на острова и се справили успешно със скакалците.
Друг успешен случай на използване на хищниците е внасянето на жабата буфо маринус, която с успех се справила със стратегус барбигерус – вид майски бръмбар, повреждащ захарната тръстика.
За начало на биологичната борба се приема унищожаването на жлебовата австралийска щитовка в Калифорния през 1888-1889 г. Ето няколко “събития“ подготвили почвата за развитието на биологичната борба. Карл Линей разказва за употребата на охлюви за борба срещу въшки и мъхове по ябълките в гр.Лунд. Още в 1752 Линей препоръчва за борба с неприятелите да се използват други насекоми. Самият той описва десетки видове паразити и хищници. Бащата на Чарлз Дарвин – Еразъм Дарвин – в 1800г. в една от книгите си ратува за използването на биологичната борба срещу насекомите. Хартинг в Германия (1837г.)препоръчва да се построят помещения, в които да се развъждат гъсеници, заразени с паразити, и при нужда се пскат в полето. Много интересни неща за ентомофагите съобщава и австриецът В.Колер в 1838г. Той горещо препоръчва да се използват полезните против вредните насекоми.Французинът Буажиро с успех е използвал през 1840г. хищния бръмбар - миризлив гъсеничар (Калозома сикофанта) за борба с гъботворката по тополата. Още в средата на миналия век учените забелязали, че навсякъде, където неприятелите достигнат голяма численост и вредност, липсват естествените им паразити и хищници. Оттук се ражда идеята за преселване от родината на неприятелите, техните тамошни врагове. През 1887г. калифорнийските овощари търсели отчаяно изход за спасение от надвисналата катастрофа над цитрусовите им градини, причинена от неудържимото размножаване на австралийската жлебова щитовка. Тогава все още не са знаели откъде произлиза този неприятел. Ентомологът Райли предположил, че вероятно тя произлиза от Австралия. Било решено на годишния конгрес на овощарите да бъде изпратен човек, който да потърси хищници и паразити в Австралия. Но за целта властите не отпуснали пари. Едва на следващата година се удал благовиден предлог за пътуване на такъв човек. В Мелбърн се откривала Международна изложба. Като представител на щата Калифорния бил избран ентомологът А.Кьобеле (немец по народност). Конгресът, когато му дал две хиляди долара не подозирал , че той не отива да представлява щата на изложбата, а да събира ентомофаги по щитовката. Кьобеле веднага изпратил колет, съдържащ живи насекоми. Много от тях загинали от дългото пътуване, но на 30 ноември 1888г. пристигнали първите 28 екземпляра от местен вид калинка Родолия кардиналис. Калинките били пускани върху портокаловите дървета, силно заразени от щитовката. Там под прикритието на брезентови палатки калинките се размножавали и очиствали дърветата от неприятеля. След три месеца калинките унищожили предложената им храна и стопаните отворили палатките за да пуснат част от тях на свобода, а останалите около 10 000 били разпратени на 288 ферми. Така до края на годината била предотвратена катастрофата. Признателните овощари събрали пари и наградили Кьобеле със златен часовник. Дълго време след този случай методът на биологична борба се наричал Кьобеле Едва в 1919г. С.Смит въвежда понятието биологична борба.

Начало на биологичната борба.
Много често биологичната борба се нарича биологически метод, който делят на макробиометод и микробиометод. Употребата “метод” предполага съзнателна, целенасочена дейност от страна на човека. В повечето случаи взаимоотношенията между организмите са се формирали и се формират независимо от нашата воля и знания за тях. За съжаление малкото информация, която имаме не ни позволява да подпомогнем този или онзи хишник или паразит да се справи с даден неприятел.Разделянето на биологичната борба на макро- и микро- е твърде условно. Под макробиометод се разбира употребата на по-едри многоклетъчни организми или най-често животни, в това число насекоми, акари, птици, бозайници и др. Микробиометодът обхваща употребата на микроскопични организми, в това число вируси, бактерии, гъби, нематоди, прваци и др. На тези биологични агенти се дължат болестите по неприятелите. Паразитизмът представлява своеобразен и високо специализиран начин за развитие на ларвите на един вид върху един индивид от друг вид. Паразитите са специализирана група и се срещат предимно в насекомите. При тях възрастните насекоми активно търсят и откриват подходящи гостоприемници (видове и индивиди от тях , за сметка на които става развитието на ларвите им), в които снасят яйцата си. От последните се излюпват ларви, които прекарват цялото си развитие в тялото на другия вид. Паразитите биват няколко биологични групи:
Най-често се делят на т. нар. Вътрешни (ентопаразити) , при които ларвата се развива в тялото на гостоприемника и външни (ектопаразити). Техните ларви се хранят с тялото на гостоприемника, без да влизат в него. Някои видове отначало са ентопаразити, а към края на развитието си стават ектопаразити, или обратното. Някои паразити се развиват в яйцата на други насекоми – яйчни паразити. Други пък снасят яйцата си в ларвите, трети в какавидите, четвърти във възрастните насекоми. Много интересно е явлението полиембриония, или многозародишно развитие. То се среща при някои много дребни паразити, заразяващи значително по-едри гостоприемници, например: литомастикс, заразяващ гъсениците на гамозначната нощенка. От снесеното в тялото на гостоприемника яйце не се излюпва ларва, а зародишът се дели многократно и достига в сравнение с първоначално снесеното яйце гигантски размери. Този своеобразен зародиш изпълва почти цялото тяло. По-късно се дели често пъти на няколко хиляди части и от всяка част и образува отделна ларва. Много видове са се специализирали да се развиват за сметка само на един гостоприемник – те се наричат монофаги (едноядни). Другивидове заразяват няколко или много видове. Според тях те се делят на относително специализирани – олигофаги (ограниченоядни) и слабо-специализирани – полифаги (многоядни).
В природата съществува така нареченото вторично паразитиране. Някои паразити се развиват за сметка на други паразити, намиращи се в тялото на някакъв гостоприемник. Възможно е и третично паразитиране, но то се среща по-рядко. Много видове ентомофаги са избрали друг път за развитие на потомството си. Ларвите им не се задоволяват само с един индивид от гостоприемника, а изяждат понякога няколкостотин. Това са така наречените хищници. Повечето от хищниците не са строго специализирани към определен вид жертва. Хищници са не само насекомите, но и много други животински групи, като се започне от някои хищни нематоди, паяци, акари и се стигне до жабите, птиците и бозайниците. Хищниците също се делят на групи, както паразитите – моно-, олиго- и полифаги, ентомофаги, акарофаги и др.
От гледна точка на практиката всички живи същества , които имат отношение към биологическата борба, можем да разделим на полезни и вредни.По начина на живот ентомофагите се делят на две големи групи – хищници и паразити. Счита се, че хищничеството е по-първична проява и от него е произлязъл паразитизма.
В естествените биоценози, където връзките между всички живи организми са най-сложни, най-стари и най-малко подложени на влиянието на човека, там по-рядко се появяват масови размножавания на отделни неприятели. Главната цел на биологичната борба е да се използват естествените взаимоотношения за нуждите на производството, независимо от това, че някои от тях могат да са в някои случаи вредни. Сега твърде много се говори за съчетаване на химическата борба и полезната дейност на ентомофагите. С препаратите като, че ли всичко е ясно – имат име, хубав етикет, на който е посочена дозировката,против кого са адресирани, нарисуван е череп с кръстосани кости ... А ентомофагите? На гърба на нито един от тях не пише латинското му име. Нито един не размахва плакат, на който пише на кой неприятел е смъртен враг, нито пише къде и кога живее, как се храни, как се крие. Затова, изучаването им е важно, за да не бъде нарушено биологичното равновесие между различните видове.

1. Хищни насекоми.
А) Бръмбари, или твърдокрили насекоми
От бръмбарите особена почит имат калинките. Още щом набъбнат пъпките на овощните растения се и излюпят първите листни въшки, може да се видят и първите калинки. Най-често това е седемточковата калинка и двуточковата. Те грижливо обхождат всяка клонка, всяка пъпка и за минута или за по-кратко време се справят с нея. Ако не достигнат въшките, може и нектар да се близне, и прашец от цветовете да се закуси. И въпреки, че въшките имат едно сигурно защитно средство – бързото размножаване и от хилядите ще остане една, която ще продължи потомството, калинките в това време не спят. Те снасят яйцата си близо до листните въшки и продължават борбата. От ярко жълтите яйца, снесени по листата и клоните се излюпват след 5-6 дни сивочерни шестокраки ларвички. След това те не губят време и улавят първата най-бизка въшка и скоро от нея не оставя нищо. Случва се въшката да е много едра и да побегне заедно с уловилия я шестокрак “звяр” но какво по-хубаво за него – хем го носят, хем си похапва. Някои въшки се отбраняват , но и от това положение има изход – повторно нападение. Първият ден една ларва изяжда няколко въшки, но на 7-мия – 10-тия ден от 80 до 120 въшки едва стигат за гощавката й. През целия си кратък живот от десетина дни ларвата изяжда 300-900 въшки. След като натрупа достатъчно запаси ларвата търси място за какавидиране.Те се завират в някоя пукнатина на кората, така, че да не попадат на пътя на други ларви. Прикрепват се със задния край на коремчето, хвърлят старата кожа и стават какавида, оцветена жълто-оранжево и изпъстрена с черни точки и петна. След десетина дни сложна трансформация от какавидата се измъква на бял свят слаба, нежна и неукрепнала калинка. За няколко часа тя добива естествената си окраска и тръгва за храна.
Някои видове - двуточковата и чтринадесетточковата, дават още едно поколение през лятото. Различните видове калинки се хранят с щитоносни въшки, листни бълхи и акари. Ролята им в унищожаването на на едни от най-дребните и най-плодовити неприятели, изглежда ненадмината. Но, когато става дума за значително по-едри врагове, ярко оцветените брумбарчета са безсилни. Природата се е погрижила в този случай да създаде семейството на бръмбарите – бегачи. Бегачите са смели хищници. И бръмбарът и неговата ларва пълзят сред камъните в търсене на следващата плячка. Те умеят да нападат и с апетит да изяждат плячката си.Повечето видове са нощни животни, малко видове са активни през деня, но в гъстата трева те сграбчват всеки с по-слаби от техните челюсти. Нападат много по-едри от тях насекоми или охлюви . Когато трябва , някои могат да се катерят и по дърветата, използвайки грапавините на кората като опора. По дърветата с успех се справят с едрите и космати гъсеници, каквито са гъсениците на гъботворката. Освен хищния гъсеничар има и друг – наречен миризлив гъсеничар. Бръмбарът от този вид достига 3 см. Главата, гърдите и краката му са сини със слаб виолетов блясък, а твърдите криле – лъскаво метално-зелени с надлъжни бразди. Зад преднегръда е силно втален, както повечето бегачи. Краката му са добре развити, При безпокойство издава неприятна кисела миризма. Снася в почвата около 100 яйца. От тях се излюпват бели ларви. Скоро след това ларвите почерняват и излизат на открито за да търсят храна. Характерно за тях е, че те унищожават много повече какавиди отколкото гъсеници. Една двойка бръмбари и потомството им за една година унищожават около 6000 гъсеници и какавиди. Бръмбарите живеят 2 години. Те се срещат на и често в дъбови и др. широколистни гори, нападнати от гъботворката, златозадката, листозавивачките, педомерките и др. Фактът, че няма камък под който да не се крие поне един бръмбар, говори за неговата важна роля в естественото равновесие.
Б) Мрежокрили насекоми
От разреда мрежокрили насекоми в нашата страна са разпространени не много видове. От тях най- чести са видовете от семейство златоочици . Възрастното насекомо наподобява нежна пеперуда или еднодневка с два чифта бледозелени прозрачни криле, с многобройни напречни и надлъжни жилки. Насекомите летят бавно около дърветата, храстите и тревистите растения, където търсят главната си храна – листните въшки. Живее около месец. Ларвата и има сърповидни челюсти, насочени напред и леко разтворени. Челюстите са с канал в средата, отварящ се от едната страна в глътката, а от другата страна на върха им. Възрастната ларва изсмуква съдържанието на една листна въшка за около 1 мин.
В) Дървеници или полутвърдокрили насекоми
Преди няколко години у нас бе внесена дървеницата – перулиус биокулатос за аклиматизиране против колорадския бръмбар. Тази ярко оцветена в червено и черно дървеница смуче сок от яйцата, ларвите и възрастните на колорадския бръмбар, в резултат на което те загиват. Разпространена е около гара Костинброд, Софийско и някои села от Пернишки окръг. Досега в практиката на биологичната борба от групата на хищните дървеници най-голяма известност е добил екзотичният вид титус мундулус. Тази дървеница е по-специализирана от другите и предпочита да се храни с яйцата на цикадката, която силно вреди на захарната тръстика. Този вид дървеници се размножава почти през цялата година, като развива до 10 поколения. В нашата страна по редица културни растения се срещат още много видове хищни дървеници, но количеството им не е много голямо. Въпреки това, ролята им не трябва да се подценява, тъй като те, заедно с другите ентомофаги, силно намаляват числеността на неприятелите.

Г.) Мухи или двукрили насекоми
От хищните мухи очевидно най-голяма известност имат така наречените сирфиди или осовидки, или пчеловидки. Възрастните мухи приличат много на пчели и оси. Характерно за тях е, че летят като приковани на едно място (стоящ полет), от което положение се стрелкат настрани, нагоре и надолу. Мухите не се отказват и от сладката медена роса отделяна от листните въшки. Тя ги привлича към местата, където се намират жертвите и техните ларви. Ларвата на мухата през цялото си развитие – около 10-тина дни изяжда от 230 до 600 въшки. Въпреки, че изглежда безпомощна, тя е способна да преодолее значителни разстояния. Ларвата има конусовидно тяло. На заострения край се намира устния отвор. Дулбоко в него се намиратдве яки черни куки, с които разкъсва кожата и вътрешностите на жертвите. Хищникът се придвижва чрез свиване на задния край на тялото към предния, след което източва предния далеко напред.

Д) Ципокрили насекоми
Едни от най-интересните хищници и най-полезни в биологичната борба с неприятелите са мравките. Една част от тях събират семена а друга насекоми. Тези, които събират насекоми могат за ден да уловят и донесат 20-100 хиляди насекоми, но това зависи от възрастта на мравуняка – колкото е по-стар, толкова, той е по-добър хигиенизатор. Мравките обръщат внимание на по-подвижните насекоми и първо ловят тях. Те нападат групово по-едрите насекоми, като хапят жертвата или я поливат с мравчена киселина. В такива случаи заедно с неприятеля падат ичаст от мравките. Но идват нови помощници и съдбата на насекомото е предрешена. Остава задачата плячката да бъде транспортирана до мравуняка. Когато насекомото е много едро, мравките го разкъсват на парчета. При лова мравките обменят информация за мястото на жертвата подобно на пчелите. Достатъчно е да се върне в гнездото един разузнавач и след него тръгва цяла група. Така тези удивителни насекоми, използващи така наречения “антенален код” си разказват за обстановката на бойното поле и обменят информация. Многогодишни наблюдения показват, че мравките от род формика предпочитат сравнително подвижни, без косместа покривка насекоми – боровата бухладка, боровата педомерка и др.

2. Паразитни насекоми
Паразитните насекоми са широко разпространени в природата и имат голямо значение. Те регулират прекомерно бързото размножаване на насекомите. Като паразити най-важни са ципокрилите насекоми и мухите.

А) Мухи или двукрили насекоми
Най-голяма известност от паразитните мухи имат тахините. Името им произлиза от гръцката дума тахинос, което значи бързо, бързам. Някои видове снасят яйцата си върху летящи насекоми. Такива са фазиите, чиито ларви паразитират по известните житни дървеници. Като забележат прелитаща наблизо дървеница те се спускат стремително и залепват бяло, продулговато яйце, което по-късно се излюпва ларва, проникваща в тялото ù. Там ларвата прекарва цялото си развитие и в крайна сметка унищожава дървеницата. Има и други видове, които снасят яйцата си с помоща на остро яйцеполагало. Те заразяват най-често ларвите на колорадския бръмбар по картофите. Други снасят яйцата си по растенията и гостоприемниците ги поглъщат при храненето си с листа. Има и трета група, чиито представители снасят яйцата си непосредствено пред устата на гостоприемника. Общо взето яйцата на тези мухи са твърди и издържат на сдъвкване от челюстите на насекомото, но попадайки в стомаха, те се пукат и от тях излиза ларвата, която пробива стената на стомаха и преминава в телесната празнина, където се храни и диша атмосферен кислород.

Б) Ципокрили насекоми
Ципокрилите паразитни насекоми, са най-вайните регулатори напопулационната плътност на другите насекоми. Размерът им варира от 0,2 мм до няколко сантиметра. Характерно за тях е че яйцеполагалото надвишава няколко пъти дължината на тялото.
Към разреда на ципокрилите принадлежат освен паразитните насекоми и редица растителноядни видове. В нашата страна най-голяма известност от паразитните насекоми има. Развъждането на трихограмата става върху яйцата на зърновия молец. Този молец представлява сламестожълта пеперудка, която при разперени крила достига 1см. От нейните яйца се излюпват гъсенички, които вгризват зърната на ечемика и царевицата. Развитието на гъсеничката протича само в едно зърно. Там какадивира и се превръща в пеперуда.Тези яйца се заразяват с трихограмата след което се разпределят на декар.
По оранжерийната белокрилка в нашата страна се среща паразита енкарзия формоза. Видът заразява ларвите на белокрилката, които по-късно се втвърдяват и почерняват.
Неприятелите по растенията имат не само хищници и паразити, които да ги преследват и унищожават, но и боледуват. Досега са познати гъбни, бактериални и вирусни болести, а също така и заболявания, причинявани от първаци нематоди и някои други по-редки причинители.
Известно е, че в естествените биоценози, наричани още устойчиви хетерогенни среди (защото са съставени от огромен брой видове) резките колебания в популационните плътности са изключения. Обратно в изкуствените биоценози плътността се колебае в щироки граници, поради факта че ентомофагите като регулиращ фактор са напълно елиминирани. В естествените биоценози връзките между организмите са многократно дублирани и затова регулирането има по-голяма сигурност. В културните биоценози, където най-силно действа стопанската дейност на човека – звена от саморегулиращата се система са отсранени – например чрез инсектицидите, които извеждат системата от равновесие, което трудно се възстановява. Необходимо е хората, целенасочено да насочат своите усилия към запазването на онова хармонично многообразие, което е създала природата в продължение на милиони години.

Кой ще защити картофите от вредители и болести?

Отдавна е известна способността на почвената бактерия Bacillus thuringiensis да образува вещества, токсични за насекоми, затова тя широко се използва като инсектицид за борба срещу вредители по културните растения. В последно време се появиха данни за щамове на тези бактерии, активни срещу някои гъби и бактерии.
Производството на картофи в света нараства всяка година и през 2009 г. се очаква да има рекорд за последните двадесет години (според ФАО). Това може да попречи на глобалната икономическа криза, както и на „подривната дейност” на колорадския бръмбар и болестите. Съвременните средства за защита действат по правило само срещу една определена група от организми, така че производителите на картофи са принудени да проведат няколко лечения. Учени от Русия са изолирали щам на бактерии, който може да защити картофите от картофения бръмбар, както и от бактериални и гъбни заболявания.
В четвъртия брой на „Биотехнологии” за 2008 г. е публикувана статия на служители от Института по генетика и подбор на промишлени микроорганизми, където се съобщава за изолирана бактерия, която причинява смъртта на ларвите на колорадския бръмбар и на други насекоми, ефективна е срещу гъбни заболявания и пречи на развитието на бактериални болести по картофите.
В доклада авторите съобщават, че въз основа на този щам може да се създаде ефективно универсално средство за борба с вредители и болести не само по картофите, но и по други култури.
Отдавна е известна способността на почвената бактерия Bacillus thuringiensis да образува вещество, токсично за насекоми. Тя е широко използвана за борба срещу вредители по културните растения. Напоследък се появиха данни на щамове на бактерията, активни срещу някои гъби и бактерии. Тези данни подтикнаха учените да създадат средство за борба с колорадския бръмбар на основата на Bacillus thuringiensis.
След като анализираха редица щамове от колекцията на лабораторията на института за борба срещу причинителя на меко гниене по картофите (Sclerotinia scerotiorum), учените изолираха щам на бацила Т-281 действието, на който впоследствие е тествано върху ларвите на насекоми и пеперуди и на културите на фитопатогенни гъбички и бактерии. В резултат на експериментите те установиха, че Т-281 е активен срещу ларвите на колорадския бръмбар. От най-големите агенти причинители на гъбни заболявания по картофите щамът се оказва активен срещу Phytophthora, Rhizoctonia и Fusarium. Способността на щам Т-281 да потиска развитието на мокрото гниене (причинено от бактерията Erwinia carotovora) е установено с експерименти върху филийки от картофи, при култивиране развитието на възбудителя не се потиска.
Според прогнозите се годишният ръст на продажбите на биологични препарати за растителна защита ще бъде 7% до 2015 г. и през 2014 г. продажбите им може да достигнат 610 милиона долара (сега те са около 300 милиона долара). Предвид очакваното нарастване на биологични препарати за растителна защита, можем да предположим, че универсалния продукт, който ще бъде създаден на базата на щама Т-281, ще се търси от производителите на земеделска продукция.

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ www.ekomakc.com

БИОТЕХНОЛОГИЯ - БИОЛОГИЧНО ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

ЕКО МАКС БИО ЕООД
София, ул. Кораб планина 22, тел./факс 868-31-23, 087 8621509e-mail: ekomakc@abv.bg


БИОТЕХНОЛОГИЯ-ЕНЗИМИ БАКТЕРИИ

ПРЕЗЕНТАЦИЯ

БИОЛОГИЧНО ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ



Характерна особеност на съвременното, научно и технологично развитие е използването на биотехнологичните продукти в различни отрасли. Биотехнологията и по конкретно безотпадъчните технологии имат голямо социално-икономическо значение. Благодарение на свойствата на биологичните системи,
да синтезират и трансформират практически всички природни
субстрати, бе създадена технология за пречистване на отпадъчни
води от бита и индустрията. Биологичните процеси протичат в природата и в изкуствено създадените системи по един и същи начин, но при изкуствените биосистеми се мултиплицират процесите по предварително създадена технология и методика за нейното практическо приложение. Биотехнологията на водата е различна в отделните етапи на пречистването на отпадъчните води и по-доброто познаване на процесите би довело до по-ефективно използване на биотехнологията и снижаване на разходите за пречистване на отпадъчни води.

Първото и може би най-важно, са условията необходими за развитие на микроорганизмите. Под понятието “условия за развитие на микроорганизмите” се разбира съвкупност от физични, физикохимични, химични и други фактори, които влияят върху живота и размножаването на микроорганизмите. Условията за развитие на микроорганизмите се определят от енергийните източници, хранителните вещества, кислородния и температурен режим, рН-фактори, осмотично налягане, повърхностното напрежение на водата, разбъркване /турбуленция/ на потоците и др. За да живеят и се размножават микроорганизмите имат нужда от енергия. Според вида на енергийния източник, микроорганизмите се делят на:
1. Автотрофни организми – използват външни източници на енергия
/ светлина, външни за тях неорганични вещества/.
2. Хетеротрофни организми – използват енергията получена от разграждането на приети с храната и включени в тях органични съединения.
Съществуват и смесенотрофни организми, при които се използват и двата типа енергийни източници.
За поддържане на живота на микроорганизмите са необходими, освен енергия и хранителни вещества / биогенни елементи /. Основните биогенни елементи са: въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, сяра. Към групата на биогенните елементи спадат още калий, натрий, калций, магнезий, желязо, кобалт, молибден, мед, цинк, така наречените микронутриенти, количеството на които в микроорганизмите е от 10 до 100 пъти по-малко от това на основните биогенни елементи. Някои микроорганизми изискват, освен хранителни вещества, също така и специфични органични вещества, без наличието на които те не могат да нарастват. Тези вещества общо се означават, като фактори на нарастването. Това са витамините, аминокиселоините, амините, висшите мастни киселини, някои хетероцикленни съединения.
Другото важно условие за развитието на микробните съобщества е наличието на кислород. Въз основа на това, дали във водата се съдържа разтворен кислород, се различават аеробни / в присъствие на кислород/ и анаеробни / в отсъствие на кислород/ процеси. Като междинен процес се явяват така наречените аноксипроцеси, които протичат в случаите когато отсъства разтворен кислород, но се използва химически свързаният кислород в нитратите и нитритите.......................

ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ ОТ ТУК:www.ekomakc.com

ОТПАДЪЦИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ЕНЕРГИЯ - СТАТИЯ


www.ekomakc.com
www.ekomakcapi.com
www.preparati.com

Енергията от биомаса, или биоенергията, е съхранена в органичните материи като дървесина, слама, сухите отпадъци от захарната тръстика и отпадъците от горския, селскостопанския и индустриалния сектор. Както енергията от горивата от полезни изкопаеми, биоенергията произлиза от слънчевата енергия, която е била съхранена в растенията чрез процеса на фотосинтеза. Принципната разлика е в това, че на полезните изкопаеми са им необходими хиляди години, за да се превърнат в използваеми форми, докато добре управляваната енергия от биомасата може да се използва непрекъснато като възобновяем енергиен източник.

Чрез процеса на фотосинтеза хлорофилът в растенията улавя слънчевата енергия, като превръща въглеродния двуокис от въздуха и водата от почвата във въглехидрати - сложни съединения, съставени от въглерод, водород и кислород. Когато тези въглехидрати се изгарят, те се превръщат отново във въглероден двуокис и вода и отделят събраната слънчева енергия. По този начин биомасата функционира като природна батерия за съхранение на слънчевата енергия. Докато биомасата се използва устойчиво, тази природна батерия ще бъде вечна.
След слънчевата и водната енергия биомасата е един от най-основните възобновяеми енергийни източници (изгарянето на дървесина и животинска тор съставлява около 14% от световните енергийни доставки).
Биомасата може да се използва за генериране на електричество, светлина, топлина и горива. Конвертирането на енергията от биомаса в използваема енергия има много екологични ползи. Тя използва отпадъчни материали, които обикновено се депонират на сметища, откъдето се добива метан (парников газ). Горива като етанола могат да се правят от биомаса и да се използват като алтернатива на петрола в моторните превозни средства.

Енергията от биомаса може да се добива:
- директно от растенията, например изгаряне на дървесина за отопление
- индиректно от растенията - биомасата се превръща в течност (алкохол, като етанола) или газ (биогаз)
- индиректно от животински отпадъци - биогаз (предимно метан) от тор или от канализацията.

Напоследък се развиват много енергийни проекти, използващи биомасата като източник на енергия. Повечето от тях използват отпадъчни продукти от земеделието, като по този начин решават част от проблемите, които биха възникнали с депонирането на отпадъците, и в същото време произвеждат енергия.
Има много различни видове растения и много различни начини, по които да се получи енергия от тях. Принципно има два основни подхода - да се засаждат растения специално за използването им като енергийни култури или да се използват остатъците от растенията, използвани за други цели.

Отпадъците като ресурс - биомаса
След като растенията са използвани по предназначение, остатъците им могат да се използват за получаване на енергия. Дървопреработвателната индустрия, земеделието и хранително-вкусовата промишленост като цяло генерират огромни количества растителни и животински остатъци. Битовите отпадъци са също източник на енергия от биомаса.
Лесовъдство: Отпадъците от дървопреработвателната индустрия са най-големият източник на топлина и електричество. Един от най-големите източници на дървени отпадъци са короните и клоните на дърветата, които остават в горите след прочистването им. Други източници на дървесни отпадъци са дървени трици и корите на дърветата от дъскорезниците и талашит, идващ от фабриките за мебели.
Останки от селскостопански култури: Това са предимно стъбла и листа, които не са прибрани или премахнати от полетата при използването им за комерсиални цели - царевичен фураж (стъбла, листа, обелки и кочани), пшенични стъбла, както и оризови стъбла. Царевичният фураж е един от най-големите ресурси на биомаса за биоенергийни приложения.
Битови отпадъци: Жилищните отпадъци съдържат значителна част от органичния материал, добиван от растения, който е съставен от ресурса на възобновяемата енергия. Отпадъчната хартия, картон, дървесина и градински отпадъци са типичните ресурси биомаса сред битовите отпадъци.

Животински отпадъци: Дейностите във фермите и местата за обработка на животни дават животински отпадъци, които представляват комплексен източник на органичен материал с последици за околната среда.

Ползи за околната среда
Енергията от биомасата има много екологични предимства - намалява замърсяването на въздуха и водите, увеличава качеството на почвите, намалява ерозията и подобрява естествената среда на дивите животни.
Биомасата намалява замърсяването на въздуха, бидейки част от въглеродния цикъл , намалява емисиите на въглеродния двуокис с 90% в сравнение с полезните изкопаеми. Емисиите на серен двуокис и други замърсители също са значително по-малки.
Замърсяването на водите се намалява, защото се използват по-малко пестициди и изкуствена тор за отглеждането на енергийните култури. А използването на отпадъците за енергия от биомаса означава, че замърсяването е почти нулево.

ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПОЧИСТВАЩИ ПРЕПАРАТИ

ПОЧИСТВАЩИ ПРЕПАРАТИ, ЕКОЛОГИЯ, ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

www.ekomakc.com
www.ekomkacpi.com
www.preparati.bg

Появяването и употребата на сапун се отнасят към най-древните времена. Първото и най-древно почистващо средство е било бледо подобие на сегашните сапуни, което е представлявало смес от мазнина и дървена пепел. В него са се съдържали много неосапунени мазнини и поради това миещите му свойства са били незначителни. По-късно за осъпунване се е използвала пепел, обработена с гасена вар, като по този начин съдържащият се в нея калиев карбонат се е превръщал в калиева основа. Това е позволило да се подобри осапунването до почти пълно премахване на неутралните мазнини в сапуна. Началото на промишленото производство на почистващия препарат се отнася към края на 15-ти и началото на 16-ти век. Мощен тласък в развитието на съвременното производство се явяват научните изследвания и открития на 18-ти и 19-ти век. Тогава е бил открит строежа на мазнините / като триглицеридите/ и са разработени промошлени методи за получаване на натриева основа и натриев карбонат. В началото на 20-ти век с въвеждането в промишлена експлоатация на метод за хидрогенирането на растителните и рибните масла се дава нов тласък в производството на миещи и почистващи препарати. По нататъшното развитие на химията в първата половина на 20-ти век и стремежът да се намерят още по-добри миещи и перилни средства, а така също да се освободят мазнини и масла, за други нужди, главно за хранителни, налагат химизация на производството на перилни и почистващи препарати. Разработват се и се внедряват в промишлеността цяла гама миещи и почистващи средства, някои от които представляват комбинирани препарати от осапунени мазнини и алкални електролити, а други различни видове синтетични продукти. Тези нови миещи средства се произвеждат не само от мазнини, но и от нови видове суровини, значително по достъпни, по-евтини, получавани от нефт, въглища и други. Много от тях значително превъзхождат почистващите средства, изработени по старата технология чрез осапунване на мазнини. Такава промяна в производството и обогатяване на асортимента с оглед на приспособяване към специфичните изисквания за пране в различни условия / твърди и морски води/, водят до изменение на профила на предприятията за производство на миещи и почистващи препарати и ги поставят пред нови по-високи изисквания и предизвикателства. В съвременните условия се говори за производство на детергенти, които представляват специално създадени вещества с оглед осигуряване на перилни, миещи и почистващи свойства с основна съставка повърхностно активни вещества, които могат да бъдат анионни, нейоногенни, катионни и амфотерни, и добавки като ускорители, активатори и пълнители. Повърхностно активното вещество е всяко вещество или препарат използван в детергрнтите, което има повърхностно-активни свойства и се състои от една или повече хидрофилни или хидрофобни групи, определящи намаляване на повърхностното напрежение на водата.

В днешно време производство и търговията с почистващи и перилни препарати е един от най-бързо развиващите се и динамични браншове. Наблюдава се тенденция към връщане на старите технологии за производство чрез осапунване на растителни и животински мазнини. Причинита за това е токсичния свят на битовата химия. Сигурен движещ мотив е все по-доброто обществено разбиране на вредните последици от „почистващите” препарати върху здравето на чиовека и околната среда. До скоро от общо 17 000 петрлохимикала използвани в битовата химия едва 30% бяха изследвани за странични ефекти върху човешкото здраве и природата. От 01.юли.2007 г. в европейския съюз влезе в сила правилник за химикалите и тяхната безопасност. С тези првни мерки стартира подробно изследване за всички широко използвани химикали. Предвижда се и задължително регистриране, оценка, оторизация и ограничаване на вредните химически субстанции. Целта е да се подобри защитата на човешкото здраве и природата чрез по-добро и преждевременно идентифициране на свойствата на химикалите. В същото време закона стимулира иновациите и конкурентността на химичната индустрия в съюза. Ползите от правната норма тепърва предстоят, след постепенно изследване и регулиране на все повече химикали. Новите реалности изискват по-голяма отговорност от страна на индустрията, която вече трябва да предвижда рисковете от използването на химикалите и да осигурява информация за безопасността на съставките на продукта. Производителите и вносителите са длъжни да събират информация за свойствата на използваните от тях химикали, което да позволява и безопасната им употреба, както и да се регистрират тези проучвания в централната база данни на Европейската агенция за химикалите в Хелзинки, където се координира цялата информация и я прави достъпна за обществеността.

Масово използваните почистващи и перилни препарати обикновено се правят от суровини добити от петрол. Имаики в предвид непрекъснато нарастващата цена на петрола и това, че той е невъзобновяем източник, който на практика е пред изчерпване, непрекъснато ще се покачва неговата цена, а от там цената на почистващи и перилни препарати произвеждани от петролни продукти. На фона на тази на пръв поглед мрачна перспектива се открояват няколко нови алтернативи за почистващи препарати. Именно на тях искам да се спра по-подробно, като за по-голяма яснота ще ги разделя в три групи.

Първата алтернатива е групата на екологичните почистващи препарати, произвеждани от суровини на растителна и минерална основа.

Втората алтернатива е групата на биопродуктите, където за почистване се използват живи микроорганизми.

Третата алтернатива е групата на нанопродуктите, където се въздейства на почистваната повърхност на микро ниво.

Да разгледаме първата алтернатива – групата на екологичните почистващи препарати, произвеждани от суровини на растителна и минерална основа. Макар на пръв поглед това да изглежда като едно завръщане в миналото и като технология да звучи малко ретро, тези препаратите имат безспорни предимства.

Биоразградими са, не предизвикват алергии, произвеждат се от практически неизчерпаеми и възобновяеми източници, като слънчогледово, рабично, соево, ленено, палмово, кокосово и други видове масла. Попаднали в природата, те не замърсяват околната среда.

Технологията за тяхното производство е проста и лесна. Процесите в съвременното производство са автоматизирани и не са трудоемки.

Могат да се използват отпадъчни фракции от производството на олио и други масла, например така наречения соабщок при олиото. Но за съжаление цената на маслодайните култури рязко се покачи през последните години, поради голямото им търсене за пороизводството на био-горива. Тенденцията е поскъпването на маслодайните култури да следва тенденцията на поскъпване на петролните продукти, защото за сега био-дизелът е най-реалната алтернатива за дизеловите двигатели. Така, че в следващите години може да очакваме, че екологичните почистващи препарати произвеждани от растителни масла ще стават все по-скъпи и ще бъдат достъпни за все по-малък брой хора. Но въпреки това те остават една много добра алтернатива за всеки който може да си го позволи.

Да разгледаме втората алтернатива - групата на биопродуктите, където за почистване се използват живи микроорганизми. Биологичното почистване се класифицира като една от модерните технологии на бъдещето. Основанията за тази класификация са свързани със замяната на химически материали с компоненти от природата. Преимуществата са решаване на неразрешими до сега проблеми по почистване / повишаване ефективността на почистване/, пречистване на отпадни води, намаляване количеството на общия обем използвани химикали и опазване на околната среда, постепенно подсилване защитната система на природата – вода-почва-растения. Биологичното почистване се извършва от живи микроорганизми. Те представляват едноклетъчни организми във вид на бактерии. Микроорганизмите за в изобилие в природата, включително и в човешкото тяло. Тяхната функция е да продуцират ензими, хормони и други елементи, отговорни за всички химични трансформации в природата. Благодарение на микроорганизмите се осъществяват такива сложни трансформации като: от грозде – вино, от мляко – сирене и др. Клетките на човешкия организъм произвеждат около три хиляди ензима / една голяма част от тях се произвеждат от микроорганизмите в стомаха, благодарение на което става разграждането на храната/, докато природата произвежда около 70 000 ензима, които се произвеждат от един източник: микроорганизмите. Природният процес на биологично разлагане е поддържал природата в перфектно равновесие от самото си начало. Дело на природата е сама да се рециклира и обновява посредством постоянно декомпозиране на отпадните органични материали и превръщането им в прости и сложни субстанции. Превръщането на листа в торяща маса е един пример на този процес. Този постоянен процес е дело на трильони малки природни живи микроорганизми, които използват отпадъците за източник на храна и енергия. Именно този природен процес се използва за създаването на ново поколение почистващи препарати, а именно биоензимните почистващи препарати.

Сферите на приложение на биологичното почистване са много и затова ще изброя само някои от тях. Те са приложими навсякъде в домакинството и индустрията, където има отлагане и натрупеване на мазнини върху трудно достъпни за почистване повърхности, а именно: разливания върху пода и просмукване в пукнатини, фуги , микроскопични пори на бетон, плочки, дърво, готварски печки, фритюрници, мазноуловители на мивки, филтри на аспиратори на готварските печки, почистване на бани, тоалетни, пречистване на канализационни системи и септични ями, клими, мукети, биоензимно почистване на дрехи и т.н. Приложенията са толкова много, че едва ли можем да ги изброим всички, но общото между тях е това, че навсякъде почистването се извършва от специално селекционирани щамове бактерии, които извършват почистването. Съвременната биологична наука създаде технология за изкуствено отглеждане на определени щамове бактерии в специални биологични реактори и технология за тяхното влагане на готови продукти за безвредно и безопасно използване от потребителя. Посатките за тези микроорганизми са взети директно от природата и затова може да кажем, че в технологията за почистване, чрез биоензимни продукти се възпроизвеждат същите процеси, които естествено се развиват в природата, само че в условията на допълнително прибавени вещества / катализатори/ за ускоряване на процесите и за да може това което в природата се случва за една година по естествен начин, тук да се случи за един ден. Допълнителните вещества включени във формулациите включват липази за разграждане на мазнини, протеази за разграждане на протеини / каквито са месото и сиренето /, амилази за разграждане на нишесте / основен компонент в картофите, хляба и ориза/, целулази за разграждане на целулозните влакна на плодове и зеленчуци. Разграждането се извършва без никакви вредни химикали.

Природата е един комплексен биологичен процес, който поддържа компонентите на околната среда в перфектно равновесие. Микроорганизмите разграждат отпадните органични вещества, превръщайки ги в обикновенни градивни елементи, използвани по-късно като изходни компоненти за изграждането на сложни органични молекули. Този природен цикъл осигурява баланса на източниците и дава възможност на природата да се обнови и възстанови. За съжаление склонността на човека да замърсява природата може да надмине нивото на естествените биологични процеси. Замърсяването на природата във вид на замърсени води и неприятни миризми се получава, тъй като естественият биологичен растеж не може да разгради органичните молекули с бързината на тяхното натрупване. Почистващата технология помага на природата да се самопочисти чрез въвеждането на много спечифични, намиращи се в природата микроорганизми с повишена способност за разграждане на органичните отпадъци.

Аз вярвам, че използването на безопасна микробиална технология е стабилно решение за почистване и подръжка, което е съобразено с всички изисквания за запазване здравето на потребителя и е единствената технология, която е на 100% екологична, тъй като след почистване биологичния препарат попаднал в природата подсилва действието на микроорганизмите намиращи се там и по този начин спомага за процесите извършващи кръговрата в природата.

Може би единствен недостатък на тази технология е все още високата цена на биопродуктите, тъй като технологията е на по-малко от 10 години и тепърва ще търпи развитие. Второто нещо което трябва да се има в прдвид е времето за експозиция на почиствщия препарат върху почистваната повърхност, но това не би следвало да се смята за недостатък защото процеса на разлагане на органичната материя е сведен от една година в нормални природни условия до един ден, което ускорява 365 пъти на процесите.

От всичко до тук може да кажем, че това е една ТЕХНОЛОГИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО, ПРЕДОСТАВЕНА В НАСТОЯЩЕТО за решаване на неразрешими до сега проблеми свързани с почистването за ДА ЗАЖИВЕЕМ В ЕДИН ПО-ЧИСТ СВЯТ И ДА ЗАПАЗИМ ПЛАНЕТАТА ЧИСТА.

И идва ред да разгледаме и третата алтернатива - групата на нанопродуктите.

Първо да изясним какво е това нанотехнология. Нанотехнологията се занимава със създаването, изследването и използването на екстремно малки структури. Представката „нано” произхожда от гръцки и означава „малък колкото джудже”. Един нанометър е една милярдна част от метъра и една милионна част от милиметъра и съответстства по големина на около една 10-то-хилядна от големината на човешкия косъм, при което се намира в ултра малкия обхват на атомите и молекулите. Наредени един до друг от 4 до 6 атома дават представата за големината на 1 нанометър. Основни градивни елементи са наночастици, наричани още квантови точки. Според някои автори това са обекти под 100 нм, а според други размера на частиците не е от значение, а промяната в свойствата им в следствие на проявата на квантови ограничения. Именно тази промяна в свойствата е това което отличава наночастиците от колоидите. Известни са т.н. наночастци с „магически” размер където настъпва рязък преход в свойствата. Интересен е факта, че за някои материали се наблюдават по няколко такива прехода. Нано размерните материали се наричат още нискоразмерни системи и общо се класифицират в три групи. Двумерни системи, към които спадат различните тънки слоеве и многослойни структури, квантови ями. Едномерни системи, така наречените линейни верижни структури към които спадат нанотрабички и квантови жички и др. Нулеворазмерни системи са различните по структура клъстери, колоиди, нано кристали, квантови точки и други.

В съвременните почистващи технологии практическо приложение намират двумерните системи и по-точно ултратънките слоеве на покрития. Затова на тях ще се спрем по-подробно и винаги когато говорим за нанотехнологии разбираме само и единствено двумерните системи.

Нанотехнологията означава интилигентни отстраняващи замърсяването свръх тънки и активно дишащти форми където най-малките частици са няколко милионни от мм и се свързват бифункционално с почистваната повърхност. Типичен пример за такъв продукт е ЕКОПРОФИ, където са интегрирани свръх малки частици и по метода микроспилинг разрушава връзките на микро ниво и по този начин замърсяването се отлепва от почистваната повърхност. Успоредно с това създава ултра тънак слой върху повърхността, който възпрепятства залепването отново на замърсяване и прави следващото почистване много по-лесно. Но за да придобием по-пълна представа за размерите на наночастците ще дам следния пример: един елемент на наноструктурата се отнася по големина към големината на футболна топка, така както футболната топка се отнася към земното кълбо.

Сега искам да носоча вниманието Ви към практическото приложение на тази свръх нова технология. Какво се случва когато почистим дадена повърхност със препарата ЕКОПРОФИ? Първото което трябва да знаем е че след нанасяне на препарата върху повърхността започва сложна физико-химична реакция, където от една до пет минути в зависимост от степента на замърсяване се проявява квантовия ефект, съответно квантовата механика, която взема под внимание квантовата структура на енергията /квант: като единица за количество енергия, погълната или излъчена от едно физическо поле/. От последното изречение е достатъчно да разберем, че процеса на почистване е физически, а не химичен. Действаме върху свръх малките частици на микро ниво по физичен начин, следователно в продукта няма агресивни химикали, които да повредят почистваната повърхност или да са опасни за здравето на потребителя. Това е един типичен пример за това как високите технологии могат да бъдат в полза на човека, без да застрашават неговото здраве или да замърсяват природата. Препарата е биоразградим на 95%. Не предизвиква замърсяване в природата. Екологичен продукт, непредизвикващ алергии.

Освен почистващи нанопродукти, съществуват и така наречените нанопокрития, които представляват ултра тънки самопочистващи се покрития, непозволяващи замърсяване на повърхностите. На тях няма да се спирам подробно, защото те не са предмет на тази тема.

До тук Ви птредсавих три алтернативи на агресивната битова химия, която така или иначе ще отстъпи място на екологичните почистващи средства, поради една много проста причина – нарастващия стремеж на хората към здравословен начин на живот, подсилен от бума на хронични заболявания, които вече са извън контрол /например алергиите и астмата достигнаха ниво на епидемии/. Тази тенденция прави превантивната грижа за ЧОВЕКА и ПРИРОДАТА чрез ползването на екологични почиостващи препарати - добро и предпочитано решение.

И накрая да обобщим

Почистващите препарати произведени от растителни и животински мазнини не замарсяват околната среда след употреба, защото лесно се разграждат по биологичен път, усвояват се напълно от бактериите в почвата и в природните водоеми.

Синтетичните миещи вещества произведени от петролни продукти, особенно ако в молекулата си имат силно разклонена въглеродна верига, не се разграждат по биологичен път. Попаднали във водоемите, те образуват дебел слой от пяна. А ако садържат фосфати, стимулират развитието на водорасли. При това се нарушава кислородният обмен на водата, а от там и нормалното съществуване на водната флора и фауна. Създава се недостиг на кислород във водата. Този екологичен проблем има две решения: построяване на специални пречиствателни устройства за отделяне на синтетичните миещи вещества от отпадните води или производство на такива вещества с права въглеродна верига, които се разграждат в природни условия. Също така основен недостатък на синтетичните почистващи препарати е, че предизвикват алергии, при хора с по-чувствителна кожа.

Биопродуктите на фона на всички останали почистващи препарати изглеждат най-безвредни за здравето на човека и по отношение опазване на околната среда. Споменахме и за тяхните недостатъци, които надявам се във времето да бъдат решени и това да се превърне във водещата технология през 21-ви век.

По отношение на нанотехнологиите може да се каже твърде малко, защото опитът е твърде оскъден. За нанотехнологии се заговори през средата на 80-те години, когато през 1986г ЕРНСТ АУГУСТРУСКА, ГЕРД БИНИНГ и ХЕНРИХ РОРЕР създадоха скениращ тунелен микроскоп за което през същата година получиха нобелова награда. След тях и благодарение на тяхното откритие, много учени от цял посветиха научната си кариера на нанотехнологиите. Едва през последните 4-5 години нанотехнологиите получиха възможност за реално приложение. Може би заради наболелите проблеми с екологията едно от първите приложения орентирани към масовия потребител са почистващи препарати и ултра тънки покрития, наречени още запечатки, които действат превантивно против замърсяване.

Надявам се всичко което изложих в настоящата статия, да даде възможност на всеки един от вас да направи правилна преценка, кои точно продукти заслужават да бъдат ползвани във всекидневието и кои продукти с чиста съвест бихте предложили на вашите приятели и познати за да могат те също като вас да изпитат удоволствието от използването на тези продукти.

БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ ПРЕПАРАТИ

БИОПРОДУКТИ


Биологично активни препарати, направени на базата на живи микроорганизми / бактерии / и ензими, които използват замърсяването от органичен произход за източник на храна и енергия.
Почистването с биоензимни продукти се класифицира като най-екологичната и безвредна технология на бъдещето, защото технологията е базирана на същите процеси, които се развиват нормално в природата, но ускорени многократно.

Биологичното почистване се класифицира като една от модерните технологии на бъдещето. Основанията за тази класификация са свързани със замяната на химически материали с компоненти от природата. Преимуществата са решаване на неразрешими до сега проблеми по почистване / повишаване ефективността на почистване/, пречистване на отпадни води, намаляване количеството на общия обем използвани химикали и опазване на околната среда, постепенно подсилване защитната система на природата – вода-почва-растения. Биологичното почистване се извършва от живи микроорганизми. Те представляват едноклетъчни организми във вид на бактерии. Микроорганизмите за в изобилие в природата, включително и в човешкото тяло. Тяхната функция е да продуцират ензими, хормони и други елементи, отговорни за всички химични трансформации в природата. Благодарение на микроорганизмите се осъществяват такива сложни трансформации като: от грозде – вино, от мляко – сирене и др. Клетките на човешкия организъм произвеждат около три хиляди ензима / една голяма част от тях се произвеждат от микроорганизмите в стомаха, благодарение на което става разграждането на храната/, докато природата произвежда около 70 000 ензима, които се произвеждат от един източник: микроорганизмите. Природният процес на биологично разлагане е поддържал природата в перфектно равновесие от самото си начало. Дело на природата е сама да се рециклира и обновява посредством постоянно декомпозиране на отпадните органични материали и превръщането им в прости и сложни субстанции. Превръщането на листа в торяща маса е един пример на този процес. Този постоянен процес е дело на трильони малки природни живи микроорганизми, които използват отпадъците за източник на храна и енергия. Именно този природен процес се използва за създаването на ново поколение почистващи препарати, а именно биоензимните почистващи препарати.
Сферите на приложение на биологичното почистване са много и затова ще изброя само някои от тях. Те са приложими навсякъде в домакинството и индустрията, където има отлагане и натрупване на мазнини върху трудно достъпни за почистване повърхности, а именно: разливания върху пода и просмукване в пукнатини, фуги , микроскопични пори на бетон, плочки, дърво, готварски печки, фритюрници, мазноуловители на мивки, филтри на аспиратори на готварските печки, почистване на бани, тоалетни, пречистване на канализационни системи и септични ями, килими, мокети, био-ензимно почистване на дрехи и т.н. Приложенията са толкова много, че едва ли можем да ги изброим всички, но общото между тях е това, че навсякъде почистването се извършва от специално селекционирани щамове бактерии, които извършват почистването. Съвременната биологична наука създаде технология за изкуствено отглеждане на определени щамове бактерии в специални биологични реактори и технология за тяхното влагане на готови продукти за безвредно и безопасно използване от потребителя. Посатките за тези микроорганизми са взети директно от природата и затова може да кажем, че в технологията за почистване, чрез биоензимни продукти се възпроизвеждат същите процеси, които естествено се развиват в природата, само че в условията на допълнително прибавени вещества / катализатори/ за ускоряване на процесите и за да може това което в природата се случва за една година по естествен начин, тук да се случи за един ден. Допълнителните вещества включени във формулациите включват липази за разграждане на мазнини, протеази за разграждане на протеини / каквито са месото и сиренето /, амилази за разграждане на нишесте / основен компонент в картофите, хляба и ориза/, целулази за разграждане на целулозните влакна на плодове и зеленчуци. Разграждането се извършва без никакви вредни химикали.
Природата е един комплексен биологичен процес, който поддържа компонентите на околната среда в перфектно равновесие. Микроорганизмите разграждат отпадните органични вещества, превръщайки ги в обикновенни градивни елементи, използвани по-късно като изходни компоненти за изграждането на сложни органични молекули. Този природен цикъл осигурява баланса на източниците и дава възможност на природата да се обнови и възстанови. За съжаление склонността на човека да замърсява природата може да надмине нивото на естествените биологични процеси. Замърсяването на природата във вид на замърсени води и неприятни миризми се получава, тъй като естественият биологичен растеж не може да разгради органичните молекули с бързината на тяхното натрупване. Почистващата технология помага на природата да се самопочисти чрез въвеждането на много спечифични, намиращи се в природата микроорганизми с повишена способност за разграждане на органичните отпадъци.
Аз вярвам, че използването на безопасна микробиална технология е стабилно решение за почистване и подръжка, което е съобразено с всички изисквания за запазване здравето на потребителя и е единствената технология, която е на 100% екологична, тъй като след почистване биологичния препарат попаднал в природата подсилва действието на микроорганизмите намиращи се там и по този начин спомага за процесите извършващи кръговрата в природата.
Може би единствен недостатък на тази технология е все още високата цена на биопродуктите, тъй като технологията е на по-малко от 10 години и тепърва ще търпи развитие. Второто нещо което трябва да се има в прдвид е времето за експозиция на почиствщия препарат върху почистваната повърхност, но това не би следвало да се смята за недостатък защото процеса на разлагане на органичната материя е сведен от една година в нормални природни условия до един ден, което ускорява 365 пъти на процесите.
От всичко до тук може да кажем, че това е една ТЕХНОЛОГИЯ ОТ БЪДЕЩЕТО, ПРЕДОСТАВЕНА В НАСТОЯЩЕТО за решаване на неразрешими до сега проблеми свързани с почистването за ДА ЗАЖИВЕЕМ В ЕДИН ПО-ЧИСТ СВЯТ И ДА ЗАПАЗИМ ПЛАНЕТАТА ЧИСТА.

НАНОТЕХНОЛОГИИ

Нова почистваща технология

В началото на 21-ви век смело можем да направим констатацията , че в следствие на бурното развитие на науката и техниката, технологиите стигнаха до такова ниво, че изцяло промениха начина на живот на хората. Във всички области на стопанския и всекидневния ни живот се срещаме с различни по вид изделия направени по различни технологии и с различни материали: метални сплави, кополимери, дърво, порцелан, керамика, фаянс и много други. Всички тези нови материали изработени по определена технология имат свои специфични изисквания за почистване и поддръжка. През последните години бе разработен иновационен метед за почистване по метода на нано-технологиите. От гледна точка на нанотехнологията, светът е огромен – така един човешки косъм има диаметър от цифром и словом 50 нанокилометра. Макар думата „нано” /1 нанометър е равен на една милярдна част от метъра/ да служи за чисто декоративни цели, тя се е превърнала в синоним за достъпа до нови измерения в поредицата от молекули и атоми. Така химическата нанотехнология отнася материята в една друга форма в която тя влиза в нейната молекулярна структура. Появяват се нови материали, които градивни компоненти са наночастици. Тези частици са толкова малки, че се нанасят 5000 пъти върху дебелината на човешки косъм. Чрез видоизменение на състава, формата, големината или съставните части на повърхността, тези наночасици могат да бъдат отнесени към все по-нови форми, съотвестващи на желаните свойства на материалите.

От казаното до тук, можем да направим извода, че света около нас се е променил. Променили са се и материалите от които са изработени нашите жилища, мебели, битови електроуреди или въобще всичко което ни заобикаля. Единственото което не се е променило това са нашите навици, да се мъчим да почистваме всичко около нас с почистващи средства създадени в средата на миналия век, отговорящи на тогавашните стандарти за използваните суровини и материали.

Именно за това изкаме да Ви запознаем с най-новия продукт ЕКОПРОФИ, за създаването на който са използвани последните научно-технически постижения на нанотехнологиите и по-конкретно технологията за намаляване на повърхностните напрежения до състояние на разкъсване на молекулните връзки. При ползването на този иновационен продукт след напръскване на почистваната повърхност молекулните връзки на замърсяването се „отрязват като с нож” и замърсяването се отлепва от почистваната повърхност. Този метод известен под името „МИКРО СПИЛИНГ” или разрушаване на връзките на молекулярно ниво е много ефективен, постига се бързо и лесно почистване на повърхностите и в същото време абсолютно безвреден за човека и природата. В продукта не се съсържат агресивни субстанции под формата на разтворители, които да са вредни за здравето на хората или попаднали в природата да причиняват замърсяване. Според направените лабораторни тестове в Националния център по опазване на общественото здраве с протокол 1132.603/23.03.2005г. е отбелязано, че ПАВ съдържащи се в препарата се разграждат над 80% в околната среда и препарата не се класифицира, като опасен за живота и здравето на хората и за това при етикирането на опаковката не се изисква поставянето на символи, знаци и рискови фрази за опасност.

От казаното по-горе е видно, че ЕКОПРОФИ е един технологично нов продукт без аналог на пазара. Един истински триумф на новите технологии, съчетаващи в себе си безупречни почистващи качества и неагресивност към почистваните повърхности.

ЕКОПРОФИ не предизвиква алергии и не представлява опасност за здравето на потребителите. В своята химична формула няма въглеродни разклонения и не предизвиква замърсявания попаднал в околната среда. Химическата нанотехнология на ЕКОПРОФИ чрез метода СОЛ-ГЕЛ прави възможно прилагането на необходимите наноструктори при всякакви повърхности. След използване на препарата остава невидим микро слой, така нареченото нанохидрофобиране, което предпазва повърхностите от полепване на ново замърсяване, премахва статичното електричество, има силно изразен бактерициден и фунгоциден ефект, особено полезен при почистване на мокри помещения, като бани, кухни и други.

При това нанотехнологията действа като технология на напречното сечение, на ефикасното почистване в безброй много сфери, като се започне от строителния сектор с неговата прозрачна архитектура, биотехнологията, цялата промишленост, домакинството и се стигне до многобройните превозни средства.

Може би още много неща можем да кажем за качествата на този нов продукт. Вероятно като всяко ново нещо той ще намери свои верни поддръжници, а също така и консервативни критици не приемащи новото. Но за сега едно е ясно и се потвърждава и от тези които го поддържат и тези които го критикува, че това е единствения продукт на пазара, който е създаден с три основни цели:

1.Да почиства безупречно
2.Да пази здравето на хората
3.Да опазва природата.

ПРОЦЕСЪТ КОМПОСТИРАНЕ

www.ekomakc.com
www.ekomakcapi.com
www.preparati.bg


Компостирането е екзотермичен процес, при който органичните субстрати се подлагат на аеробна биодеградация от смесена микробна популация в условия на повишена температура и влажност. В процеса на биодеградацията органичният субстрат претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен хумифициран краен продукт. Този продукт е ценен за селското стопянство като органичен тор и като средство за подобряване структурата на почвата. Гумифицираните продукти бързо влизат в равновесие с екосистемата в която са внесени и не предизвикват сериозни нарушения в нея, както това се наблюдава при внасяне на непреработени органични отпадъци.
Сред отпадъците, които се компостират спадат хетерогенната градска смет (смес от органични и неорганични компоненти), хомогенните фекални маси от животински ферми, отпадъци от растениевъдството, активна кал и пр. В процеса на компостиране се удовлетворява потребността от О2, органичните вещества преминават в по-стабилна форма, отделя се СО2 и Н2О, а температурата нараства. В естествени условия биодеградацията протича бавно, на повърхността на земята, при температурата на околната среда и предимно анаеробно. Естественото разлагане на органиката може да се ускори ако преработваният субстрат се събере на купчини, което позволява да се съхрани част от топлината отделяна при ферментациите. Този ускорен процес именно е компостирането.

Важни параметри на процеса са отношението С/N и мултидисперсността на субстрата, необходима за нормалната аерация. Фекалните животински маси, активният ил и много растителин отпадъци имат ниско съотношение С/N, висока влажност и лошо се подават на аерация. Те трябва да се смесват с твърд материал (пълнител) сорбиращ влагата, който обезпечава допълнителен въглерод и нужната за аерирането структура на сместа. Най-добрият пълнител се явява сламата, но може да се добавят листа, стърготини и др.

2. Микробиологични аспекти.

В процеса компостиране вземат участие над 200 вида бактерии и не по-малко от 50 вида гъби. Тези видове може да се подразделят според температурният им диапазон на психрофили (t<20oС), мезофили (t=20-40oС) и термофили (t>40oС). Микроорганизмите, които преобладават в крайният стадий на компостирането са мезофили.
Макар, че количеството на бактериите в компоста е много голямо (108?109 клетки на 1 g влажен компост), поради малките им размери (1?8 ?m) те съставляват по-малко от 50 % от общата микробна биомаса. Някои видове (от род Bacillus, Clostridium) образуват ендоспори, които издържат значителни температури и изсушаване. Актиномицетите растат значително по-бавно от бактериите и гъбите и на ранните етапи от компостирането не им правят конкуренция. Те се появяват на по-късните стадии от процеса, когато станат твърде много и формират на дълбочина 10 cm от повърхността добре видим слой от актиномицети с бял или сив цвят. Те достигат до 105-108 клетки на 1 g влажен компост, което е по-малко в сравнение с бактериите. Гъбите играят важна роля в деструкцията на целулозата и състоянието на компостируемата маса трябва да се регулира така, че да се оптимизира тяхната активност. Важен фактор се явява температурата, тъй като гъбите загиват при t<55oС. Сред гъбите са отделени както термофили (растат при t=50oС), така и мезофилни (растат при t=28oС). След понижаване на температурата те отново са разпространяват из по-хладните зони по целия обем. Обикновено след 50 дни от началото на компостирането нараства броят на целулозолитичните и лигнинразграждащите гъби и актиномицети, а броят на бактериите се понижава. Вирусите поради високата температура на компостиране рязко намаляват. Бактериофагите, актинофагите и пр. могат да окажат известно въздействие върху микробната асоциация. Тоест чрез унищожението на една група микроорганизми се дава възможност за развитие на друга. Първаците се хранят с определени видове бактерии, водорасли и други първаци, те не усвояват дрожди и актиномицети. Когато влагата и температурата станат неблагоприятни, първаците образуват цисти с които преживяват за дълго време. Структурата на компоста към края на процеса (t=7-13oС, оптимална влажност) се формира и с участието на червеи, мравки, бръмбари, термити и пр. 3. Биохимични аспекти.




Съдържание на сухо вещество в [%]

Органичните отпадъци с промишлен, селскостопански или комуналнобитов характер са смес от захари, белтъци, мазнини, хемицелулози, лигнин и неорганични соли с широко вариране на концентрацията:
· водоразтворими съединения 2-30 % (захари, нишесте, аминокиселини, амониеви соли и др.);
· съединения разтворими в етер и спирт (мазнини, масла, восък) - 1-15 %;
· белтъци 5-40 %;
· хемицелулоза 10-30 %;
· целулоза 15-60 %;
· лигнин 5-30 %;
· пепел 5-25 %.
Съставът на отпадните фракциите зависи от възрастта и вида на растението и условията при които е отглеждано. Свежото зелено растение съдържа много водоразтворими вещества, белтъци и соли. При увеличение възрастта му солите се връщат в почвата, а нискомолекулните вещества стават високомолекулни (целулоза, хемицелулоза, лигнин). Съставът на отпадъците от животновъдството зависи от вида на животното и от неговата храна.


Фиг. 1 Интегрална кинетична крива за деструкция на слама по време на компостиране: Време, [денонощия]
1 - обща биомаса; 2 - целулоза; 3 - хемицелулоза; 4 - разтворими вещества; 5 - лигнин.
При компостиране на слама с добавка на NH4NO3 се наблюдава 50 % намаление на сухото вещество (СВ) за 60 дни (фиг. 137-1.), като основното понижение настъпва през първите 34 дни. Намалението на СВ става почти изцяло за сметка на хемицелулозата и целулозата. Най-голяма скорост за снижение на СВ се наблюдава през първите 5 дни (средно по 2,7 % на ден), докато през следващите 30 дни снижението е по 1,3 % на ден. Съдържанието на хемицелулоза в СВ се понижава за 34 от 37 % на 18 %. Биодеградацията на целулозата се забавя к ъм средата на цикъла, поради намаляването на гъбната популация при tі550 С. За 34 дни съдържанието на целулозата в СВ се понижава от 46 % на 12 %. Спирторазтворимата фракция съдържаща прости органични съединения незначително намалява. Лигнинът е най-устойчив, но се разрушава по добре в статични системи отколкото в динамични (с разбъркване) в които мицелът се разкъсва.

4. Изменение на температурата по време на компостирането.

Когато органичните отпадъци се събират за компостиране благодарение на изолационното действие на субстрата става съхранение на отделената от активността на микроорганизмите топлина при което температурата нараства. Процесът компостиране се разделя на 4 стадия: 1) мезофилен; 2) термофилен; 3) изстиване; 4) съзряване.
В началото на процеса отпадъците се намират при температурата на околната среда, рН в тях е слабо кисело. В началният мезофилен стадий микроорганизмите присъстващи в отпадъците започват бързо да се размножават, температурата се повишава до 400 С и средата се подкиселява за сметка на образуването на органични киселини. При tі400 С мезофилите загиват, а термофилите започват да преобладават. Това повишава температурата до 600 С, при която гъбите стават умират. При t>600 С биодеградацията продължава от спорообразуващите бактерии и термоактиномицетите, като рН става алкално поради отделеният амоняк от белтъците. През време на термофилната фаза най-лесно усвояемите субстрати като захари, нишесте, белтъци и мазнини бързо се изчерпват и скоростта на реакцията започва да пада след като в нея се въвличат по-устойчиви субстрати. При това скоростта на топлоотделяне става равна на скоростта на загуба на топлина, което съответства на температурата на достигане на температурен максимум. След това компостът започва да изстива. Често при компостиране на стари отпадъци се наблюдават няколко температурни максимума.
Може да се каже че след температурният максимум разбъркваната компостируема купчина е достигнала стабилно състояние. Лесно усвоимите съединения вече са разградени, основната потребност от О2 е удомлетворена, компостираният материал престава да привлича мухи и паразити и не мирише на лошо защото леснодостъпните азот и сяра са свързани в новообразуваните микробни тела.
През време на изстиването рН бавно пада, но остава алкално. Термофилните гъби от по-хладните зони отново обхващат целият обем и заедно с актиномицетите усвояват полизахаридите, хемицелулозата и целулозата като ги разрушават до монозахариди, които се използват от широк кръг микроорганизми. Скоростта на топлоотделяне става много малка и температурата спада до тази на околната среда.
Първите три стадия на компостирането (мезофилен, термофилен и на изстиване) протичат много бързо за дни или седмици в зависимост от типа на използваната система за компостиране. Заключителният етап - съзряване, през който загубите на маса и топлина са малки продължава няколко месеца. През този стадий протичат сложни реакции между остатъците лигнин и отпадъчните белтъчини на умрелите микроорганизми водещи към образуване на хуминови киселини. Компостът не се загрява, в него не протичат анаеробни процеси при съхранение, той не отнема азот от почвата при внасяне в нея. Крайното му рН е слабо алкално.
Очевидно е, че най-подходящата максимална температура е 55-60oС защото по-високите температури потискат повечето микроорганизми и процесът се забавя. От друга страна при 60oС се унищожават патогенните микроорганизми.


5. Параметри на компостирането.

1) Разделяне. Желателно е компостирането да протича с максимум органична маса и минимум неорганични вещества. Затова от входящите отпадъци трябва да се отделят стъкло, метал (мед, олово, цинк), пластмаса и пр.
2) Дисперсност на частиците. Оптималният размер за системи с разбъркване и принудителна аерация е 12,5 mm, а за неподвижни купчини с естествена аерация 50 mm. Раздробяването става с чукови мелници, в роторни барабани и пр. Ако частиците са с много малки размери се наблюдава уплътняване на порите и понижение на вентилацията и разбъркването.
3) Хранителни вещества. Основно се следи отношението С/N=25/1-30/1 и рядко концентрацията на фосфор. Ако С/N>25/1 ще настъпи бавно окисление на излишния въглерод до С/N>10/1. При С/N<25/1 - например в активен ил, фекалии от животни азотът ще се отделя като амоняк в големи количества. На по-късен етап когато амонякът (инхибитор на N-фиксацията) намалее азотфиксиращите бактерии допълват азотните загуби. Някои смятат, че добавянето на фосфати като суперфосфат и пр. може да компенсира пониженото съотношение С/N<25/1. Това обаче оскъпява компостирането.
4) Добавки. За повишаване скоростта на компостиране се прибавят химични, растителни и бактериални добавки. Доказано е, че при връщане на част от готов компост ускорява термофилния стадий, но това е без значение за предварително добре раздробен субстрат.
Носителите като стърготини, трески, слама, листа, костилки и пр. са необходими за поддържане на структурата и обезпечаване на аерацията при активен или или животински фекалии.
5) Влажност. При влажност под 30 % от общата маса скоростта на биологичните процеси рязко спада, а при влажност под 20 % те почти се прекратяват. Прекалено високата влажност запълва порите доставящи О2, и биодеградационните процеси се забавят. Някои субстрати като хартия бързо се променят (слепват се в еднородна маса) при намокряне, а други като слама, трески са структурно устойчиви. Следователно в зависимост от природата и размера на частиците на носителя оптималната влажност е 50-60 %.
Водата се образува за сметка на жизнената дейност на микроорганизмите и се отделя за сметка на изпарението. При наличие на изкуствена аерация загубите на вода може да бъдат значителни, а това налага внасяне на допълнителни количества активен ил и други влажни отпадъци.
6) Аерация. Тя зависи от свободния обем между частиците на носителя и бива естествена и изкуствена. Естествената аерация е недостатъчна защото остават анаеробни централните зони на компостируемата маса. Принудителната аерация позволява ефективно отделяне на топлината, влагата и СО2. През мезофилният етап тя е ниска, през термофилния е максимална, а на етап изстиване и съзряването пада до нула.
Смята се, че за кислородсъдържащите субстрати, като целулоза и пр. е необходим 1 g О2, а за наситените въглеводороди 4 g О2 на 1 g органична маса. Концентрацията на О2 трябва да бъде 10-118 % или 0,6-1,8 m3 въздух/24 h/1 kg летлива част от твърдите вещества.
7) Разбъркване. Чрез него се осигурява диспергирането на субстрата, нараства специфичната повърхност, ускорява се дифузията на О2 и на др. газове и вещества. Прекомерното разбъркване е скъпо, води до охлаждане и изсъхване на компостируемата маса и до разкъсване на мицела от плесени и актиномицети.
8) Топлоотделяне и размери на купчините. Белтъците, въглехидратите и липидите имат топлина на изгаряне в границите 9-40 kJ/g. Липидите като правило имат два пъти повече енергия на грам от белтъците и въглехидратите.
Може да се определи топлоотделянето на 1 g субстрат, тъй като повечето органични съединения имат топлина на изгаряне 14,2 kJ/g ХПК. Общото топлоотделяне ще зависи от количеството реагиращ материал.
Моутс и Грифс определили скорост на топлоотделяне 20-28 W/kg СВ при компостирането на два различни органични субстрата.
Когато купчините са твърде големи отделяната при компостирането топлина повишава температурата до 80-90oС, което е значително повече от tопт=55oС. Препоръчителните размери за купчините с естествена аерация са 1,5 m височина и 2,5 m ширина. При принудителна аерация размерите трябва да са такива, че да се избягва прегряване. Обикновено в тези купчини или редове се поставят перфорирани тръби от бамбук или друг трудно изгниващ материал, които служат за аерация и за механична опора. Въздухът може да се подава чрез компресия или чрез всмукване. Трябва да се подчертае, че има различни конструкции механизирани инсталации за производство на компост. Те могат да бъдат специални коридори с перфорирани стени и релси, по които се движат специални разбъркващи устройства. Строят се силози с няколко перфорирани и подвижни дъна, които оформят определен брой секции. Към всяка секция е предвидено разбъркване и аерация. Използват се също и бавно въртящи се барабани, които са аналогични на биореакторите за твърдофазово култивиране.

6. Състав на компоста и здравословни аспекти.

Съставът на компоста варира в широки граници (в % по суха маса): органични вещества 25-80; въглерод 8-50; азот 0,4-3,5; фосфор 0,1-1,6; калий 0,4-1,6; калций (СаО) 0,7-1,5. Компостът от градските отпадъци има по-малко органични вещества и повече микроелементи, които се натрупват в растенията в сравнение с компоста от селскостопански отпадъци.
В таблицата са показани леталните условия за най-често срещаните патогенни микроорганизми и паразити.
При анаеробното гниене на отпадъците от градски и селскостопански характер се отделят много органични киселини, които инхибират растежа на зърнените култури. Установено е, че 15 mmol оцетната киселина, 4 mmol пропионова киселина и 1 mol маслена киселина подтискат прорастването на кореновия и листниковия кълн на ечемика. Особено сериозно е действието на оцетната киселина, която в концентрации над 0,07 % забележително подтиска прорастването на пшеничните и ечемични зърна, а при 0,15 % се инхибира прорастването на половината от тях. Когато се добави 0,02 % оцетна киселина към прорастнали за 7 денонощия ечемични и пшенични зърна дължината на корена им спрямо контролата намалява 60 %.

Фирма Еко Макс Био предлага богата гама от биоензимни препарати за компостиране.
За повече информация www.ekomakc.com

ЗДРАВЕ И КЛИМАТИЦИ


Желанието на хората да създадът комфорт в своите жилища чрез охлаждане на въздуха през горещите летни дни датира още от древността. Най-примитивната охлаждаща система е изработена от персите, преди няколко хиляди години. За да се спасят от жегите, те вдигали кули върху сградите, с които улавяли вуздушните течения. Движейки се надолу към вътрешността на кулата въздухът се охлаждал и стигал изстуден в помещенията. През 19 век Майкал Фарадей открива, че компресирането и втечняването на някои газове може да се използва за охлаждане на въздуха, когато втечнения газ започне да се изпарява. За рожденна дата на предшественика на съвременния климатик се смята 1902 г. Тогава американецът Алфред Улф проектира въздухоохлаждащи системи за Карнеги Хол, Нюйоркската борса и други обществени сгради. През 1930г. Томас Мдгли открива фреона, заменил опасния за здравето амоняк. До средата на 70-те години фреонът все още е с ореола на безвреден, когато става ясно, че именно той руши озоновия слой и за това употребата му в Европа трябва да бъде преустановена до 2014 г. Първият стаен климатик пуска на пазара американската фирма Дженерал Електрик през 1929 г. Скоро след това се появяват и климатиците от прозорачен тип, които и до днес са изключително популярни. Първата серийно инсталирана климатична инсталация в автомобил вижда бял свят към края на 30-те години на 20-и век в модела „ Камандър” на „Щудебейкар”. В Европа се появява чак през 1961 г., когато „Мерцедес” оборудват с климатик своя луксозен „300 SE”.

Климатиците са много сложна система, която има около 10 разновидности, но общото между тях е че във всички системи циркулира фреон, благодарение на което се сменят температурите. Когато фреонът преминава от течно в газообразно състояние, помещението се охлажда, а при обратния процес – се затопля. Особено важни параметри, които трябва да се имат в предвид при избора на климатик са температурата на изпаряване на фреона във външното тяло и температурата на кондензация на фреона във вътрешното. Колкото по-малка е разликата между тях, толкова по-ефективен и икономичен е климатикът, а от там се намалява и възможността за развитие на бактерии, вируси, спори, които намират благоприятна среда за развитие във филтрите и въздуховодите. За съжаление заедно с редицата плюсове, които има и комфорта, който несъмнено ни създава, климатикът крие своите рискове за здравето ни.

Кои са те ?

Рязката смяна на температурите между външната среда и вътре в помещението може да предизвика стрес за организма и да се разболеете. Затова е препоръчително разликата между температурата вън и вътре през летните месеци да не е повече от 8-10 градуса.

Имайки в предвид характерните особености на работа на климатичната инсталация, виждаме че там се създават идеални условия /топлина, влага, непрекъсната смяна на температурата: топло-студено, циркулация на въздуха и др./ за развитие на бактерии, вируси, спори. Най-благоприятните места за развитие и разпространение на заразите са филтрите и въздуховодите. Именно за това трябва редовно да извършваме профилактика, почистване, подмяна на филтрите и задължително дезинфекция на въздуховодите и климатичната система. Освен настинка, климатикът може да предизвика алергии и дори по-тежки вирусни заболявания. Това се случва когато филтарът не се почиства редовно и н се извършва ежедневно третиране със специализирани продукти за дезинфекция на климатични системи.

Тук искам да отбележа, че един от най-ефективните продукти предлагани на пазара е АНОДЕЗКЛИМА на фирмата Еко Макс Био ЕООД. Препаратът е специално разработен за дезинфекция на климатични системи, монтирани в жилища, административни сгради, хотели, ресторанти, автомобили и други транспортни средства. АНОДЕЗКЛИМА е разработен на базата на широкоспектърен дезинфектант, съдържащ четвъртични амониеви съединения от ново поколение и третичен амин. Удълженото време на експозиция и дълготрайния остатъчен ефект, дават възможност на препарата, впръскан един път на ден във филтъра и въздуховода да действа в продължение на 24 часа и по този начин извършва дезинфекция не само на филтъра и климатичната инсталация, но и на въздуха, който ще премине през него. Имайки в предвид, че в помещенията циркулира един и същи въздух, който за едно денонощие преминава многократно през филтъра, филтрира се и се дезинфекцира и свежда до минимум възможността от разпространение на вируси и др. Дори когато в помещенията попаднат вируси от вън и разпространявайки се по въздушно капков път, те попадат във филтъра на климатика, където се извършва дезинфекцията на въздуха и от въздуховодите излиза дезинфекциран чист въздух. Това е особенно важно в месеците, когато има грипни епидемии и добре поддържаната климатична инсталация дезинфекцира въздуха и предпазва от вирусни заболяания и алергии. Също така трябва да се знае, че климатика изсушава въздуха и престоя в такова помещение дехидратира кожата и косата. Този недостатък от работата на климатиците може да бъде компенсиран, като веднъж на ден се впръсква от препарата АНОДЕЗКЛИМА, който освен дезинфекциращите съставки има овлажняващи /хидратиращи/, омекотяващи и ароматизиращи субстанции. Повечето съвременни сплит- системи и прозорачни климатици имат само по един филтър и маниполацията се извършва много лесно и бързо. Чрез редовната и правилно извършена профилактика на климатичната система, изразяваща се в това веднъж на ден да се впръска във филтъра на климатичната инсталация от уникалния препарат АНОДЕЗКЛИМА, Вие гарантирате правилната работа на климатичната инсталация. Това ще доведе до 30% по-ниска консумация на електроенергия, ще удължи живота на филтрите, което ще намали вашите експлоатационни разходи и не на последно място ще гарантира здравето на хората, обитаващи помещенията в които работи непрекъснато климатична инсталация. Благодарение на етеричните масла съдържащи се в препарата се увеличава работоспособността на хората работещи в такива помещения. Когатао се третират климатични инсталации на автомобили и други транспортни средства, комбинацията от аромати освежаващи и хидратиращи субстанции повишават вниманието и рефлексите на водача, намаляват умората и вероятността от ПТП. От особена важност за хората ползващи климатични инсталации в своите жилищни и най вече спални помещения е да знаят, че ако не извършват ежедневна поддръжка на климатичната инсталация, това може да доведе до много сериозни проблеми за тяхното здраве, както твърди Д-р Дейвид Елисан от уневерситета в Алабама, че не добре поддържаната климатична инсталация може да доведе до проблеми със безсънието, хипертония и като отключващ фактор за наднормено тегло. Това е особено важно там където климатиците се използват зимно време за отопление и ежедневната профилактика е задължителна.

Специално внимание трябва да се обърне на климатичните инсталации в хотели, ресторанти, кина, театри и други обществени места, където се събират много хора, защото в големите климатични инсталации са открити следи от „легионела” – бактерията причиняваща заболяването легионелоза / така наречената легионерска болест/. Заболяването е вид пневмония, която се причинява от тази бактерия. Също така са открити и слаби следи от „туаремия” /атипична вирусна пневмония/, която ако не се открие на време и лекува адекватно, води до фатален край. Поради високата й виролентност FR.TULARENSIS е много устойчива и един от малкото дизинфекциращи препарати, който я унищожава е АНОДЕЗКЛИМА.


МЕТОДИЧНО УКАЗАНИЕ.
за борба с легионелозите

Легионелозатае остра бактериална инфекция с аерогенен механизъм на предаване (чрез вдишване на воден аерозол) и повсеместно разпространение.
Протича в две основни форми, които се различават по своята клинико-епидемиологична характеристика: Легионерска болест, с тежко протичаща пневмония и 10-20% леталитет и Понтиак треска - остро самоограничаващо се грипоподобно заболяване, без пневмония.
Етиология и екология
Легионелозата се причинява от бактерии, представители на род Legionella от новосъздаденото сем. Legionellaceae. От 1977 г. до 2002 г. са идентифицирани общо 41 вида с 63 серогрупи, от които поне 22
вида причиняват заболявания при хора, като в 85-90% от случаите етиологичен агент е Legionella pneumophila serogroup 1.
Легионелите са Грам-отрицателни неспорообразуващи полиморфни бактерии с размери 0.3-0.9 mm на 1.5-5.0 mm. Всички представители растат бавно (3-10 дни) и са много взискателни при култивиране.
Изискват специални микроаерофилни условия и специфична хранителна среда (BCYE) с добавка на набор от растежни фактори, от които критичен е L-цистеина.
Отличават се от другите Грам-отрицателни патогени по големия относителен дял (81-94%) на мастни киселини с разклонени вериги.
Легионелите са широко разпространени във външната среда - водата и тинята на природни водоизточници като реки, езера и други водоеми, където се размножават при температура 20-45 градуса С, в асоциация с някои протозои (над 1000 легионели в една амеба). При температура под 20 градуса С размножаването им спира, но остават жизнеспособни. Притежават висока адаптационна способност и лесно колонизират в изкуствени водни системи. Наличието на седимент, тиня, котлен камък и други материи, заедно с биофилма във водоснабдителните системи, осигурява благоприятни условия за развитието на легионелите. В сравнение с колиформените бактерии унищожаването им във води изисква по-висока концентрация и по-продължителна експозиция на дезинфектанта и/или температура над 60 градуса С.
Клиника
Легионелозите протичат в две твърде различни клинични форми - Понтиак треска и пневмония (Легионерска болест). За различното клинично протичане от значение са големината на инфектиращата доза, начинът на предаване на инфекцията и защитните фактори на заразения организъм.
Понтиак треска
Понтиак треската е остро самоограничаващо се грипоподобно заболяване, протичащо без пневмония. Инкубационният период е от 24 до 48 часа, инфекциозният индекс на лицата, подложени на експози-
ция, е > 90%. Началото е остро, с общо неразположение, миалгия, треска, студени тръпки и главоболие. При някои пациенти се открива непродуктивна кашлица, главозамайване, гадене. Рентгеновото изследване на белия дроб не дава отклонения от нормата. Продължителността на заболяването е в рамките на седмица и завършва с пълно възстановяване.
Легионерска болест
Пневмонията е основната клинична проява на Легионерската болест. Заболяването включва широк спектър от клинични прояви, вариращи от лека кашлица, придружена със субфебрилитет, до загуба
на съзнание, обширни белодробни инфилтрати и мултисистемна органна недостатъчност. Инкубационният период е от 2 до 10 дни. Началото е постепенно, като се характеризира с неспецифични токсико-
инфекциозни симптоми - фебрилитет, общо неразположение, миалгия, безапетитие и главоболие, чиито интензитет нараства до 3-я ден.
Температурата се задържа във високи стойности, придружена с втрисане. В ранния стадий кашлицата е леко проявена и непродуктивна.
В отделни случаи пациентите могат да отделят храчки, примесени със слуз и кръв, но обилно хемоптое не се открива. Диспнеята е ранен симптом. Често се установяват болки в областта на гърдите, които могат да бъдат с плеврален произход или да не са свързани с ангажиране на плеврата. При част от пациентите гръдната болка в съчетание с хемоптое погрешно се диагностицира като белодробен тромбемболизъм.
При обективното изследване болните са интоксикирани. Водещи са патологичните прояви от страна на дихателната система - цианоза, тахипнея, инспираторна диспнея.
От страна на останалите органи и системи най-чести са проявите от стомашно-чревния тракт. Диария се наблюдава в 25 до 50% от случаите. Изпражненията са воднисти, без патологични примеси, по изключение могат да съдържат примеси от кръв. Гадене, повръщане и коремни болки се откриват при 10 до 20% от случаите. В 25% се установява хепатомегалия с повишени стойности на аминотрансферазите и серумния билирубин.
Промените в сърдечно-съдова система се изразяват в подчертана склонност към брадикардия и хипотензия. Тежките форми се придружават от енцефалопатия, проявена с адинамия, намалена концентрационна способност, депресия или емоционална лабилност, степенни нарушения на съзнанието.
Много рядко се появяват гърчове и парализи на черепно-мозъчните нерви. За имуносупресираните пациенти са характерни извънбелодробни форми като целулит, синузит, периректални абсцеси, перикардит, пиелонефрит, перитонит, панкреатит и ендокардит.
Още от третия ден на заболяването се наблюдават съществени изменения в рентгенографската находка - данни за пневмоничен процес, чиято интензивност варира според общото състояние на организма.При пациенти с имуносупресивна терапия на фона на развиващата се пневмония често се откриват каверни и абсцеси. Инфилтративните изменения прогресират, въпреки приложената антибактериална терапия.
Тежестта на рентгеновата находка не винаги съответства на тежестта на клиничното протичане и в част от случаите не е надежден критерий за прогнозата на заболяването. Рентгеновите изменения персистират от 1 до 4 месеца след клиничното подобряване на болния.
Клинико-лабораторните изследвания показват левкоцитоза с неутрофилия, олевяване и токсични гранулации. СУЕ е силно ускорена.
Налице са метаболитна и респираторна ацидоза, хипоксия и хипоксемия. Хипонатриемия се открива значително по-често при болни с Легионерска болест, отколкото при такива с пневмония с друга етио-
логия.


Диагноза Диагнозата на Легионерската болест е комплексна. От значение са клиничната картина, епидемиологичното наблюдение и най-вече резултатите от микробиологичното изследване. С Решение на Европейската комисия № 2002/253/ЕС от 19.03.2002 г. са приети следните критерии за диагноза:
Вероятен случай: с клинични данни за Легионерска болест и микробиологични резултати за вероятен случай или със сходна клинична картина и наличие на епидемиологична връзка.
Потвърден случай: с клинични данни за Легионерска болест и потвърден микробиологично.
Диференциална диагноза.
Понтиак треската трябва да бъде разграничена от останалите остри респираторни заболявания - грип, парагрип, аденовирусни, коксаки вирусни инфекции и др. Диференциалната диагноза на Легионерската
болест изисква разграничаването от останалите бактериални пневмонии. Характерно за тях е развитието им като следствие от остри респираторни заболявания, което обуславя острото им начало. При Легионерската болест началото е постепенно, локализацията на болестните промени в белите дробове е базална, чести са проявите от страна на другите органи и системи. Хипонатриемията е подчертана.
Микоплазмената пневмония започва с проявите на ОКГДП, боледуват предимно млади хора, често е под формата на малки взривове в семейства или колективи. В диференциалната кръвна картина преобла-
дават мононуклеарните клетки.
Пневмониите, причинени от Chlamidia pneumoniae се откриват предимно при пациенти в напреднала възраст.Началните прояви са тези на фарингит или ларингит. Еволюира побавно, кашлицата се явява в края на първата седмица. Тя е суха, непродуктивна и протрахирана. Рентгенографски се намира алвеоларен или алвеоларно-интерстициален инфилтрат. Засягането на плеврата е по изключение. Изходът е благоприятен, но еволюцията е подчертано бавна.
Прогнозата на заболяването при леките случаи е добра. При тежките форми и пациенти, при които не е провеждано адекватно лечение, леталитетът е 15-20%. При имуносупресирани болни той достига до
50%.
Епидемиология
Легионелозата не се предава от човек на човек. Резервоар на инфекцията най-често са климатичните инсталации, където легионелите се развиват и размножават, паразитирайки в свободно живеещите аме-
би и цилиати. Не е доказан класически източник на зараза - човек или животно. Механизмът на предаване е аерогенен, заразяването става при вдишване на воден аерозол, съдържащ легионели. Съвременните
климатични системи и съоръжения създават благоприятни условия както за размножаване на легионелите в тях, така и за превръщане на кондензираната вода в инфекциозен аерозол. Рискът от развитие на легионелна инфекция нараства при намаляване на разстоянието от източника на аерозоли, при удължаване на експозицията, увеличаване на бактериалната концентрация в аерозола и вирулентността на щама. Най-типичния пример за това са автомобилните климатични инсталации.
Основно значение за разпространението на инфекцията имат съоръженията, генериращи водни аерозоли в големите обществени сгради (административни сгради, хотели, болници, почивни станции и санаториуми), водоснабдителни системи за топла и студена вода (душови уредби, кранове, тръби, резервоари и т.н.), климатични инсталации, оборудване за респираторна терапия, декоративни фонтани, водопади,
басейни и съоръжения за овлажняване на въздуха в парковете. При образуване и разпръскване на контаминиран с легионели воден аерозол възникват условия за осъществяване на механизма на предаване и поява на заболявания.