ЗДРАВЕ И КЛИМАТИЦИ

Желанието на хората да създадът комфорт в своите жилища чрез охлаждане на въздуха през горещите летни дни датира още от древността. Най-примитивната охлаждаща система е изработена от персите, преди няколко хиляди години. За да се спасят от жегите, те вдигали кули върху сградите, с които улавяли вуздушните течения. Движейки се надолу към вътрешността на кулата въздухът се охлаждал и стигал изстуден в помещенията. През 19 век Майкал Фарадей открива, че компресирането и втечняването на някои газове може да се използва за охлаждане на въздуха, когато втечнения газ започне да се изпарява. За рожденна дата на предшественика на съвременния климатик се смята 1902 г. Тогава американецът Алфред Улф проектира въздухоохлаждащи системи за Карнеги Хол, Нюйоркската борса и други обществени сгради. През 1930г. Томас Мдгли открива фреона, заменил опасния за здравето амоняк. До средата на 70-те години фреонът все още е с ореола на безвреден, когато става ясно, че именно той руши озоновия слой и за това употребата му в Европа трябва да бъде преустановена до 2014 г. Първият стаен климатик пуска на пазара американската фирма Дженерал Електрик през 1929 г. Скоро след това се появяват и климатиците от прозорачен тип, които и до днес са изключително популярни. Първата серийно инсталирана климатична инсталация в автомобил вижда бял свят към края на 30-те години на 20-и век в модела „ Камандър” на „Щудебейкар”. В Европа се появява чак през 1961 г., когато „Мерцедес” оборудват с климатик своя луксозен „300 SE”.

Климатиците са много сложна система, която има около 10 разновидности, но общото между тях е че във всички системи циркулира фреон, благодарение на което се сменят температурите. Когато фреонът преминава от течно в газообразно състояние, помещението се охлажда, а при обратния процес – се затопля. Особено важни параметри, които трябва да се имат в предвид при избора на климатик са температурата на изпаряване на фреона във външното тяло и температурата на кондензация на фреона във вътрешното. Колкото по-малка е разликата между тях, толкова по-ефективен и икономичен е климатикът, а от там се намалява и възможността за развитие на бактерии, вируси, спори, които намират благоприятна среда за развитие във филтрите и въздуховодите. За съжаление заедно с редицата плюсове, които има и комфорта, който несъмнено ни създава, климатикът крие своите рискове за здравето ни.

Кои са те ?

Рязката смяна на температурите между външната среда и вътре в помещението може да предизвика стрес за организма и да се разболеете. Затова е препоръчително разликата между температурата вън и вътре през летните месеци да не е повече от 8-10 градуса.

Имайки в предвид характерните особености на работа на климатичната инсталация, виждаме че там се създават идеални условия /топлина, влага, непрекъсната смяна на температурата: топло-студено, циркулация на въздуха и др./ за развитие на бактерии, вируси, спори. Най-благоприятните места за развитие и разпространение на заразите са филтрите и въздуховодите. Именно за това трябва редовно да извършваме профилактика, почистване, подмяна на филтрите и задължително дезинфекция на въздуховодите и климатичната система. Освен настинка, климатикът може да предизвика алергии и дори по-тежки вирусни заболявания. Това се случва когато филтарът не се почиства редовно и н се извършва ежедневно третиране със специализирани продукти за дезинфекция на климатични системи.

Тук искам да отбележа, че един от най-ефективните продукти предлагани на пазара е АНОДЕЗКЛИМА на фирмата Еко Макс Био ЕООД. Препаратът е специално разработен за дезинфекция на климатични системи, монтирани в жилища, административни сгради, хотели, ресторанти, автомобили и други транспортни средства. АНОДЕЗКЛИМА е разработен на базата на широкоспектърен дезинфектант, съдържащ четвъртични амониеви съединения от ново поколение и третичен амин. Удълженото време на експозиция и дълготрайния остатъчен ефект, дават възможност на препарата, впръскан един път на ден във филтъра и въздуховода да действа в продължение на 24 часа и по този начин извършва дезинфекция не само на филтъра и климатичната инсталация, но и на въздуха, който ще премине през него. Имайки в предвид, че в помещенията циркулира един и същи въздух, който за едно денонощие преминава многократно през филтъра, филтрира се и се дезинфекцира и свежда до минимум възможността от разпространение на вируси и др. Дори когато в помещенията попаднат вируси от вън и разпространявайки се по въздушно капков път, те попадат във филтъра на климатика, където се извършва дезинфекцията на въздуха и от въздуховодите излиза дезинфекциран чист въздух. Това е особенно важно в месеците, когато има грипни епидемии и добре поддържаната климатична инсталация дезинфекцира въздуха и предпазва от вирусни заболяания и алергии. Също така трябва да се знае, че климатика изсушава въздуха и престоя в такова помещение дехидратира кожата и косата. Този недостатък от работата на климатиците може да бъде компенсиран, като веднъж на ден се впръсква от препарата АНОДЕЗКЛИМА, който освен дезинфекциращите съставки има овлажняващи /хидратиращи/, омекотяващи и ароматизиращи субстанции. Повечето съвременни сплит- системи и прозорачни климатици имат само по един филтър и маниполацията се извършва много лесно и бързо. Чрез редовната и правилно извършена профилактика на климатичната система, изразяваща се в това веднъж на ден да се впръска във филтъра на климатичната инсталация от уникалния препарат АНОДЕЗКЛИМА, Вие гарантирате правилната работа на климатичната инсталация. Това ще доведе до 30% по-ниска консумация на електроенергия, ще удължи живота на филтрите, което ще намали вашите експлоатационни разходи и не на последно място ще гарантира здравето на хората, обитаващи помещенията в които работи непрекъснато климатична инсталация. Благодарение на етеричните масла съдържащи се в препарата се увеличава работоспособността на хората работещи в такива помещения. Когатао се третират климатични инсталации на автомобили и други транспортни средства, комбинацията от аромати освежаващи и хидратиращи субстанции повишават вниманието и рефлексите на водача, намаляват умората и вероятността от ПТП. От особена важност за хората ползващи климатични инсталации в своите жилищни и най вече спални помещения е да знаят, че ако не извършват ежедневна поддръжка на климатичната инсталация, това може да доведе до много сериозни проблеми за тяхното здраве, както твърди Д-р Дейвид Елисан от уневерситета в Алабама, че не добре поддържаната климатична инсталация може да доведе до проблеми със безсънието, хипертония и като отключващ фактор за наднормено тегло. Това е особено важно там където климатиците се използват зимно време за отопление и ежедневната профилактика е задължителна.

Специално внимание трябва да се обърне на климатичните инсталации в хотели, ресторанти, кина, театри и други обществени места, където се събират много хора, защото в големите климатични инсталации са открити следи от „легионела” – бактерията причиняваща заболяването легионелоза / така наречената легионерска болест/. Заболяването е вид пневмония, която се причинява от тази бактерия. Също така са открити и слаби следи от „туаремия” /атипична вирусна пневмония/, която ако не се открие на време и лекува адекватно, води до фатален край. Поради високата й виролентност FR.TULARENSIS е много устойчива и един от малкото дизинфекциращи препарати, който я унищожава е АНОДЕЗКЛИМА.


МЕТОДИЧНО УКАЗАНИЕ.
за борба с легионелозите

Легионелозатае остра бактериална инфекция с аерогенен механизъм на предаване (чрез вдишване на воден аерозол) и повсеместно разпространение.
Протича в две основни форми, които се различават по своята клинико-епидемиологична характеристика: Легионерска болест, с тежко протичаща пневмония и 10-20% леталитет и Понтиак треска - остро самоограничаващо се грипоподобно заболяване, без пневмония.
Етиология и екология
Легионелозата се причинява от бактерии, представители на род Legionella от новосъздаденото сем. Legionellaceae. От 1977 г. до 2002 г. са идентифицирани общо 41 вида с 63 серогрупи, от които поне 22
вида причиняват заболявания при хора, като в 85-90% от случаите етиологичен агент е Legionella pneumophila serogroup 1.
Легионелите са Грам-отрицателни неспорообразуващи полиморфни бактерии с размери 0.3-0.9 mm на 1.5-5.0 mm. Всички представители растат бавно (3-10 дни) и са много взискателни при култивиране.
Изискват специални микроаерофилни условия и специфична хранителна среда (BCYE) с добавка на набор от растежни фактори, от които критичен е L-цистеина.
Отличават се от другите Грам-отрицателни патогени по големия относителен дял (81-94%) на мастни киселини с разклонени вериги.
Легионелите са широко разпространени във външната среда - водата и тинята на природни водоизточници като реки, езера и други водоеми, където се размножават при температура 20-45 градуса С, в асоциация с някои протозои (над 1000 легионели в една амеба). При температура под 20 градуса С размножаването им спира, но остават жизнеспособни. Притежават висока адаптационна способност и лесно колонизират в изкуствени водни системи. Наличието на седимент, тиня, котлен камък и други материи, заедно с биофилма във водоснабдителните системи, осигурява благоприятни условия за развитието на легионелите. В сравнение с колиформените бактерии унищожаването им във води изисква по-висока концентрация и по-продължителна експозиция на дезинфектанта и/или температура над 60 градуса С.
Клиника
Легионелозите протичат в две твърде различни клинични форми - Понтиак треска и пневмония (Легионерска болест). За различното клинично протичане от значение са големината на инфектиращата доза, начинът на предаване на инфекцията и защитните фактори на заразения организъм.
Понтиак треска
Понтиак треската е остро самоограничаващо се грипоподобно заболяване, протичащо без пневмония. Инкубационният период е от 24 до 48 часа, инфекциозният индекс на лицата, подложени на експози-
ция, е > 90%. Началото е остро, с общо неразположение, миалгия, треска, студени тръпки и главоболие. При някои пациенти се открива непродуктивна кашлица, главозамайване, гадене. Рентгеновото изследване на белия дроб не дава отклонения от нормата. Продължителността на заболяването е в рамките на седмица и завършва с пълно възстановяване.
Легионерска болест
Пневмонията е основната клинична проява на Легионерската болест. Заболяването включва широк спектър от клинични прояви, вариращи от лека кашлица, придружена със субфебрилитет, до загуба
на съзнание, обширни белодробни инфилтрати и мултисистемна органна недостатъчност. Инкубационният период е от 2 до 10 дни. Началото е постепенно, като се характеризира с неспецифични токсико-
инфекциозни симптоми - фебрилитет, общо неразположение, миалгия, безапетитие и главоболие, чиито интензитет нараства до 3-я ден.
Температурата се задържа във високи стойности, придружена с втрисане. В ранния стадий кашлицата е леко проявена и непродуктивна.
В отделни случаи пациентите могат да отделят храчки, примесени със слуз и кръв, но обилно хемоптое не се открива. Диспнеята е ранен симптом. Често се установяват болки в областта на гърдите, които могат да бъдат с плеврален произход или да не са свързани с ангажиране на плеврата. При част от пациентите гръдната болка в съчетание с хемоптое погрешно се диагностицира като белодробен тромбемболизъм.
При обективното изследване болните са интоксикирани. Водещи са патологичните прояви от страна на дихателната система - цианоза, тахипнея, инспираторна диспнея.
От страна на останалите органи и системи най-чести са проявите от стомашно-чревния тракт. Диария се наблюдава в 25 до 50% от случаите. Изпражненията са воднисти, без патологични примеси, по изключение могат да съдържат примеси от кръв. Гадене, повръщане и коремни болки се откриват при 10 до 20% от случаите. В 25% се установява хепатомегалия с повишени стойности на аминотрансферазите и серумния билирубин.
Промените в сърдечно-съдова система се изразяват в подчертана склонност към брадикардия и хипотензия. Тежките форми се придружават от енцефалопатия, проявена с адинамия, намалена концентрационна способност, депресия или емоционална лабилност, степенни нарушения на съзнанието.
Много рядко се появяват гърчове и парализи на черепно-мозъчните нерви. За имуносупресираните пациенти са характерни извънбелодробни форми като целулит, синузит, периректални абсцеси, перикардит, пиелонефрит, перитонит, панкреатит и ендокардит.
Още от третия ден на заболяването се наблюдават съществени изменения в рентгенографската находка - данни за пневмоничен процес, чиято интензивност варира според общото състояние на организма.При пациенти с имуносупресивна терапия на фона на развиващата се пневмония често се откриват каверни и абсцеси. Инфилтративните изменения прогресират, въпреки приложената антибактериална терапия.
Тежестта на рентгеновата находка не винаги съответства на тежестта на клиничното протичане и в част от случаите не е надежден критерий за прогнозата на заболяването. Рентгеновите изменения персистират от 1 до 4 месеца след клиничното подобряване на болния.
Клинико-лабораторните изследвания показват левкоцитоза с неутрофилия, олевяване и токсични гранулации. СУЕ е силно ускорена.
Налице са метаболитна и респираторна ацидоза, хипоксия и хипоксемия. Хипонатриемия се открива значително по-често при болни с Легионерска болест, отколкото при такива с пневмония с друга етио-
логия.


Диагноза Диагнозата на Легионерската болест е комплексна. От значение са клиничната картина, епидемиологичното наблюдение и най-вече резултатите от микробиологичното изследване. С Решение на Европейската комисия № 2002/253/ЕС от 19.03.2002 г. са приети следните критерии за диагноза:
Вероятен случай: с клинични данни за Легионерска болест и микробиологични резултати за вероятен случай или със сходна клинична картина и наличие на епидемиологична връзка.
Потвърден случай: с клинични данни за Легионерска болест и потвърден микробиологично.
Диференциална диагноза.
Понтиак треската трябва да бъде разграничена от останалите остри респираторни заболявания - грип, парагрип, аденовирусни, коксаки вирусни инфекции и др. Диференциалната диагноза на Легионерската
болест изисква разграничаването от останалите бактериални пневмонии. Характерно за тях е развитието им като следствие от остри респираторни заболявания, което обуславя острото им начало. При Легионерската болест началото е постепенно, локализацията на болестните промени в белите дробове е базална, чести са проявите от страна на другите органи и системи. Хипонатриемията е подчертана.
Микоплазмената пневмония започва с проявите на ОКГДП, боледуват предимно млади хора, често е под формата на малки взривове в семейства или колективи. В диференциалната кръвна картина преобла-
дават мононуклеарните клетки.
Пневмониите, причинени от Chlamidia pneumoniae се откриват предимно при пациенти в напреднала възраст.Началните прояви са тези на фарингит или ларингит. Еволюира побавно, кашлицата се явява в края на първата седмица. Тя е суха, непродуктивна и протрахирана. Рентгенографски се намира алвеоларен или алвеоларно-интерстициален инфилтрат. Засягането на плеврата е по изключение. Изходът е благоприятен, но еволюцията е подчертано бавна.
Прогнозата на заболяването при леките случаи е добра. При тежките форми и пациенти, при които не е провеждано адекватно лечение, леталитетът е 15-20%. При имуносупресирани болни той достига до
50%.
Епидемиология
Легионелозата не се предава от човек на човек. Резервоар на инфекцията най-често са климатичните инсталации, където легионелите се развиват и размножават, паразитирайки в свободно живеещите аме-
би и цилиати. Не е доказан класически източник на зараза - човек или животно. Механизмът на предаване е аерогенен, заразяването става при вдишване на воден аерозол, съдържащ легионели. Съвременните
климатични системи и съоръжения създават благоприятни условия както за размножаване на легионелите в тях, така и за превръщане на кондензираната вода в инфекциозен аерозол. Рискът от развитие на легионелна инфекция нараства при намаляване на разстоянието от източника на аерозоли, при удължаване на експозицията, увеличаване на бактериалната концентрация в аерозола и вирулентността на щама. Най-типичния пример за това са автомобилните климатични инсталации.
Основно значение за разпространението на инфекцията имат съоръженията, генериращи водни аерозоли в големите обществени сгради (административни сгради, хотели, болници, почивни станции и санаториуми), водоснабдителни системи за топла и студена вода (душови уредби, кранове, тръби, резервоари и т.н.), климатични инсталации, оборудване за респираторна терапия, декоративни фонтани, водопади,
басейни и съоръжения за овлажняване на въздуха в парковете. При образуване и разпръскване на контаминиран с легионели воден аерозол възникват условия за осъществяване на механизма на предаване и поява на заболявания.